Селендри се опита да вика за помощ, но това не бе по силите на отдавна увреденото й гърло. Звуците, които издаваше, бяха пронизителни и призрачни, но не достигаха до долния етаж. Локи изприпка надолу по желязното стълбище, затвори вратата на Рекиновия кабинет и припряно запечата бравата с буца вече започнал да се втвърдява цимент.
— А сега — продължи той, щом се върна в кабинета — следващият фокус за вечерта, свързан с тази прелестна гарнитура от столове, с която дарих нашия бележит домакин. Оказа се, че в крайна сметка аз разбирам от талатрийски барок и че си има причини някой, който е с всичкия си, да изработи такава красота от едно поначало толкова слабо дърво като срязания полумесец.
Локи грабна един от столовете, счупи с голи ръце тапицираната седалка и дъската отдолу и под нея се показа плитка кухина, напълнена догоре с инструментариум — ножове, кожен колан за катерене, щипци и скоби за спускане и най-различни други нужни вещи. Той ги изсипа с дрънчене на пода, вдигна стола над главата си и се ухили.
— Толкова по-лесно е да ги потрошиш.
И така и направи — стовари стола със замах на пода и той се разпадна на части, но не се разхвърча, защото бяха свързани с нещо, прокарано в кухините в краката и облегалката му. Локи се поразрови из останките и накрая измъкна оттам няколко дълги въжета от полукоприна.
Той взе едното и двамата с Джийн вързаха Селендри на стола зад Рекиновото писалище. Тя риташе, плюеше и дори се мъчеше да ги хапе, ала без полза.
След като я вързаха, Локи извади нож от купчината инструменти на земята, докато Джийн трошеше останалите столове и вадеше скритото им съдържание. Приближи се с ножа до жената и тя го изгледа презрително.
— Нищо важно не мога да ти кажа — заговори тя. — Съкровищницата е в подножието на кулата, а вие преди малко се запечатахте тук, горе. Плаши ме, колкото си щеш, Коста, но представа си нямам какви ги вършите.
— А, ти реши, че е за тебе, така ли? — усмихна се Локи. — Селендри. Мислех си, че се познаваме по-добре. Що се отнася до съкровищницата… че някой обелил ли е дума за нея изобщо?
— Ти се мъчеше да намериш начин да проникнеш в нея.
— Излъгах, Селендри. С това съм известен. Мислиш, че наистина съм правил опити с механични ключалки и съм си водил записки за Максилан Страгос? Как пък не! Пиех си ракията на първия и втория ви етаж и се опитвах да се стегна, след като без малко не ме накълцаха на парченца. Съкровищницата ви е непроницаема, миличка. Хич не възнамерявах и да припарвам до нея.
После се огледа, сякаш виждаше стаята за първи път.
— Обаче Рекин си е окичил стените с много скъпи картини, нали така?
И ухилен до уши, Локи отиде при най-близката картина и започна страшно внимателно да я изрязва от рамката.
7
Десет минути по-късно Локи и Джийн се метнаха от балкона на Рекин, увиснали на полукопринените въжета, завързани за парапета с идеални моряшки възли. В столовете нямаше достатъчно място за подсигурителни въжета, но понякога доникъде не можеш да стигнеш в тоя живот, ако не рискуваш поне малко.
Локи крещеше, докато двамата се плъзгаха шеметно надолу в нощния въздух, балкон подир балкон, прозорец подир прозорец, пълни с отегчени, доволни, равнодушни или изтормозени играчи. Ликуването му временно бе надвило мъката. Двамата с Джийн се спускаха надолу двайсет секунди, като използваха железните скоби, за да не тупнат долу стремглаво, и през тези двайсет секунди светът бе съвършен. Хвала на Уродливия страж! На рамото му бяха метнати десет от безценните картини на Рекин, грижливо изрязани от рамките им, навити и пъхнати в цилиндри за носене от промазано платно… Наложи се да остави две на стената, защото нямаше с какво да ги пренесат, но, както вече казахме, столовете не побираха до безкрайност.
Когато на Локи му беше хрумнала идеята да свият Рекиновата небезизвестна колекция от произведения на изкуството, той започна да души за потенциален купувач сред продавачите на антики и забавни предмети в няколко града. Цената, която му предложиха за неговата хипотетична придобивка — „предметите на изкуството“, бе задоволителна, меко казано.
Те се приземиха върху каменните плочи в двора на Рекин — въжетата висяха по-малко от педя над земята, и стреснаха няколкото разхождащи се там пияни двойки. И още неосвободили се от въжетата и коланите, чуха тропането на тежки ботуши и дрънченето на оръжия и брони. Отряд от осем Очи тичаше към тях откъм улицата.