— Дано боговете ми простят… — Каулус кимна.
— Наредиха ли ви да използвате някакви специални шифровани фрази или действия при влизането в Мон Магистерия?
— Н-не…
— Какви точно бяха заповедите, които чу да дават на сержанта ви?
Щом краткият разпит свърши и отнесоха Каулус заедно с труповете — жив, за да му внушат страх от последиците, ако премълчи нещо, фалшивите Очи се натъкмиха с доспехите и оръжията на истинските и сложиха пиринчените маски. И каретата потегли отново, бързо-бързо, към лодката, очакваща ги на вътрешното пристанище, за да изпревари агентите на Страгос, преди да са прекосили залива и са докладвали за видяното.
— На по-добро май не можехме да се надяваме — отбеляза Лайонис, който се возеше в каретата с тях.
— Бива ли ги тия фалшиви униформи? — попита Локи.
— Фалшиви? Грешно си разбрал. Не беше трудно да се набавят униформи — нашите симпатизанти от войските на Страгос отдавна ни снабдиха с тях. Но маски се намират много мъчно. Отпускат по една на Око, резервни няма, пазят ги като семейно наследство! И толкова време ги зяпат, че биха забелязали дори почти пълно копие! — Кордо вдигна маската от лицето си и се ухили. — Но след тази нощ се надяваме, че повече няма да видим тия проклетии. А какво, по дяволите, има в тия платнени цилиндри?
— Дар от Рекин — отвърна Локи. — Лична работа, която няма връзка със ставащото.
— Познаваше се добре с Рекин?
— Споделяме еднакъв вкус към изкуството от късния период на Теринския трон — усмихна се Локи. — Всъщност неотдавна дори си разменихме някои творби.
10
Щом Лайонис събори Архонта на земята, останалите фалшиви Очи свалиха маските си и се заловиха със задачата си. Локи и Джийн се освободиха от чисто декоративните въжета на китките си за няма и секунда.
Един от хората на Лайонис подцени уменията на истинското Око насреща му и падна на колене с разрязана лява страна. Двама от предрешените хора на Приори притичаха и заудряха Окото. Той изтърва сабята си. Събориха го на земята и го пронизаха няколко пъти. Другият се опита да изтича за помощ, но не направил и пет крачки, падна убит.
Мерейн и алхимикът се оглеждаха — алхимикът къде-къде по-нервно от нея, но двама от хората на Лайонис насочиха мечове към тях.
— Е, Страгос… — Лайонис издърпа Архонта и го накара да коленичи. — Най-сърдечни поздрави от Дома Кордо! — Той вдигна меча си, готов за удар, и се ухили.
Джийн го награби изотзад, метна го на земята и се надвеси над него разярен.
— Уговорката, Кордо!
— Да… — Лайонис продължаваше да се усмихва на земята. — Ето как стоят нещата. Добра услуга ни оказахте, но ние не обичаме да зарязваме нещата недовършени. Сега ние сме седем, а вие сте двама.
— Ах, вие, пишман аферисти! — възмути се Локи. — Като ви гледаме, ние, професионалистите, направо се разтреперваме! За много хитри се мислите, а? Това го видях от сто мили и затова се посъветвах с един наш общ приятел по въпроса.
После бръкна в ботуша си и извади леко измачкана и поизпотена половинка от пергаментов лист, сгънат на четири, подаде го на Лайонис и се усмихна, знаейки какво ще прочете Приори, като го разгъне:
За мен ще е лична обида, ако на приносителите на това писмо се навреди или се попречи по какъвто и да било начин, докато изпълняват взаимноизгодна поръчка. Всячески оказаното им съдействие ще бъде взето под внимание и възнаградено като съдействие, оказано на мен самия. Имам им пълно и абсолютно доверие.
Всичко това, разбира се, бе подпечатано с личния печат на Рекин.
— Знам, че вие самият не сте особено привързан към този игрален дом — рече Локи. — Но сте длъжен да признаете, че това не важи за останалите Приори, а мнозина от равните ви по ранг държат големи суми в неговата съкровищница…
— Достатъчно, разбрах. — Кордо се изправи и подхвърли писмото на Локи. — Какво искате?
— Само две неща. Архонта и неговия алхимик. Какво ще правите с тоя проклет град, си е ваша работа.
— Архонтът трябва…
— Ти щеше да го изкормиш като риба. Сега го поемам аз. Знай само, че каквото и да му се случи, няма да ви попречи.
В другия край на градината се разнесоха крясъци. Не, поправи се Локи — от другата страна на крепостта.
— Какво е това, по дяволите? — попита той.
— Имаме симпатизанти на портата на Мон Магистерия — отвърна Кордо. — Ще вкараме тук хора, за да не може никой да излезе. Сигурно известяват за пристигането си.