— Отиваш на долната палуба, Страгос. На тъмно. И за нас ще е особена чест да те влачим с нас, накъдето и да плаваме. При всякакво време, при всякакви вълни, при всякаква жега. Страшно дълго ще те влачим. Тебе и веригите ти. Гарантирам ти, че тях ще ги носиш дълго след като дрехите ти се разпаднат.
— Дракаша, моля те…
— Хвърлете го на дъното! — изкомандва тя и половин дузина моряци го повлякоха към стълбите, водещи към главната палуба. — Приковете го за корпуса и го оставете да се настани удобно.
— Дракаша, не можеш! — писна мъжът. — Не можеш! Ще обезумея!
— Знам — отвърна тя. — И ще пищиш. Богове, как ще виеш там долу! Е, много хубаво. Малко музика сред морето не е излишна.
А после го отведоха в трюма на „Отровната орхидея“, където щеше да гние, докато умре.
— Е… — обърна се Дракаша към Локи и Джийн. — Вие двамата се справихте. Проклета да съм, но постигнахте своето.
— Не, капитане — поправи я Джийн. — Постигнахме онова, за което отидохме там. Но не постигнахме своето. По никой начин.
— Съжалявам, Жером.
— Дано никой не ме нарече повече така. Името ми е Джийн.
— Локи и Джийн — произнесе тя. — Е, добре. Къде бих могла да ви закарам?
— Във Вел Вирацо, ако нямаш нищо против — отвърна Локи. — Имаме там малко работа.
— И ще забогатеете?
— Да, ще имаме парички. Искаш ли част, за…
— Не — прекъсна го тя. — Вие отидохте в Тал Верар, вие извършихте кражбата. Задръжте си ги. Плячката от Салон Курбо ни е предостатъчна, а ще я разпределяме между твърде малко хора. Стига ни. А какво смятате да правите после?
— Бяхме намислили нещо — отвърна Локи. — Помниш ли какво ми каза онази нощ на парапета? Ако някой се опита да приклещи кораба ти, просто… вдигни още платна?
Дракаша кимна.
— Е, би могло да се каже, че ще го пробваме — обясни Локи.
— Ще ви трябва ли и още нещо?
— Ами, от съображения за безопасност и като се има предвид миналото ни… Дали не би склонила да ни дадеш назаем една от корабните си котки?
14
Срещнаха се на другия ден по покана на Рекин, а мястото на срещата би могло да се опише единствено като „жалките останки от кабинета му“. Вратата беше изтръгната от пантите, парчетата от столове все още се въргаляха по пода и, разбира се, почти всички картини по стените бяха изрязани от рамките. Рекин като че изпитваше извратено удоволствие от това, че настани седмината Приори на изискани столове посред целия този хаос, и се преструваше, че всичко е съвсем нормално. Селендри сновеше из стаята зад гостите.
— Всичко гладко ли върви при вас от снощи насам, дами и господа? — попита той.
— Боят в Марината на мечовете приключи — уведоми го Джаканта Тига, най-младата от Вътрешната седморка.
— Флотата е озаптена.
— Мон Магистерия е наша — додаде Лайонис Кордо, дошъл да замести баща си. — Всички капитани на Страгос са под арест, освен двамата капитани от разузнаването…
— Не може да позволим още една шибана злополука с Равел — изказа се един Приори на средна възраст.
— Аз самият възложих на мои хора да се заемат с въпроса — обясни Рекин. — Няма да слязат на суша в града. Поне това мога да обещая.
— Посланиците на Талишам, Еспара и Кралството на същините публично изразиха доверие в ръководството на съветите — съобщи Тига.
— Знам — усмихна се Рекин. — Снощи им опростих значителни дългове и предположих, че биха могли да съдействат на новата власт. А какво става с Очите?
— Около половината са живи и задържани — докладва Кордо. — Останалите са мъртви. Само неколцина се опитаха да възбудят съпротива.
— Няма да стигнат далече — обади се Тига. — Верността към стария Архонат няма да им купи нито храна, нито бира. Сигурно като почнат да дразнят твърде много редовните войници, ще ги намерят мъртви тук и там.
— От останалите ще се отървем тихомълком през следващите няколко дни — обясни Кордо.
— Вижте, чудя се дали това е чак толкова умно — отбеляза Рекин. — Очите на Архонта представляват важен резерв от добре обучени и предани войници. Несъмнено може да им се намери и по-добро приложение от запълването на гробове.
— Те бяха верни единствено на Страгос…
— Или може би на Тал Верар, стига да ги беше попитал.
— Рекин положи ръка на сърцето си. — Патриотичният ми дълг ме заставя да го изтъкна.