Кордо изсумтя.
— Те бяха неговите ударни войски, телохранители, изтезатели. На нас не ни вършат никаква работа, дори да не развиват противодържавна дейност.
— Може би колкото и да се хвалеше с военните си познания, скъпият ни покоен Архонт е използвал Очите некадърно — заяви Рекин. — Може би това с безликите маски беше прекалено. Те може би щяха да се справят по-добре в цивилни дрехи, като сътрудници на разузнавателния му апарат, а не да тероризират хората и да налагат волята му.
— Може би, за негова изгода — съгласи се Тига. — Ако бе постъпил така, въпросният разузнавателен апарат можеше да осуети нашия вчерашен ход срещу него. Беше твърде рисковано.
— И все пак трудно е да опазиш кралството, когато вече няма крал — рече Кордо.
— Да — обади се Тига. — Всички ние сме твърде впечатлени, Кордо. Вмятай ненатрапчиво по някоя дума за участието ти, колкото си искаш често, моля.
— Аз поне…
— И още по-трудно е да опазиш кралството, ако изхвърлиш съвършено употребяеми сечива, оставени от краля — изтъкна Рекин.
— Простете тъпотата ни, но за какво точно намекваш, Рекин? — попита Саравел Фиоран, почти връстничка на Мариус Кордо.
— Просто, че Очите, внимателно проверени и обучени наново, могат да бъдат значителна придобивка за Тал Верар, ако не се използват като ударни войски, а като… като тайна полиция?
— Казва мъжът начело точно на онези хора, чието преследване би било задачата на подобна служба! — присмя се Кордо.
— Кордо Младши, това са и същите онези хора, чиято намеса във вашите семейни работи е ограничена до приемливия минимум благодарение на моето участие — възрази Рекин. — Те са тъкмо онези хора, способствали за вчерашната ни победа — разнасяха вести, изпълваха улиците, за да задържат армейските подкрепления, отвличаха вниманието на най-верните офицери на Страгос, докато някои от вас, допуснати до участие, действаха като любители на играта на топка, които си играйкат на някоя ливадка!
— Не и аз! — възрази Кордо.
— Не, ти не, ти се би. Но аз се фукам със своето лицемерие с усмивка на уста, Лайонис. Не смей да се преструваш тук, където сме си все свои, че презрението ти по някакъв начин те освобождава, от греха, че си общувал с такива като мен. Само недей да си представяш град, в който такива като мен не контролират престъпността — не ти трябва! Що се отнася до Очите, аз не питам, а казвам. Малцината фанатично верни на Страгос могат по удобен начин да се препънат и да се нанижат на някой и друг меч. Останалите са твърде ценни, че да ги изхвърляме.
— Въз основа на какво сметнахте, че можете да ни поучавате? — ядоса се Тига.
— Въз основа на това, че шестима от седмината тук са намерили за уместно да държат парични суми и стоки в съкровищницата на Кулата на греха. Артикули, които, да бъдем откровени, може и никога повече да не излязат оттам, в случай че отношенията ни започнат да ме изнервят. И аз имам вложение в този град, също като вас, и няма да ми е по сърце някоя чужда сила да ми се меси в работите. Да отдадем дължимото на Страгос — не мога да си представя, че армията и флотата, попаднали във вашите ръце, ще вдъхват голямо страхопочитание на враговете ни, като се има предвид какво се случи по време на последната война, когато на власт бяха Приори. Затова намерих за уместно да подсигуря всичките ни залози.
— Несъмнено бихме могли да обсъдим това след няколко дни — предложи Лайонис.
— Надали. Неудобства като оцелелите Очи имат навика да изчезват преди разширяването на споровете, нали? Усилно време е. Съобщенията могат да се загубят или да бъдат изтълкувани погрешно, а съм убеден, че ще възникне и съвсем приемлива причина за случилото се.
— Какво искате, тогава? — попита фиоран.
— Ако имате намерение да обявите Мон Магистерия за административен център на нашата бляскава нова власт, то по мое мнение няколко кабинета там биха били добро начало. Нещо хубаво и престижно, преди хубавите кабинети да са свършили. Освен това очаквам в края на седмицата и основен работен бюджет. Сам ще изчисля приблизителните му рамки. Заплатите за идната година. И като ги споменах, очаквам поне три или четири поста в йерархията на тази нова организация да бъдат предоставени напълно на мое разположение. Заплати в размер от десет до петнайсет солария годишно.
— За да раздадете синекурни длъжности на разни ваши крадци парвенюта? — тросна се Лайонис.
— За да им помогна в прехода към живота на порядъчни граждани и защитници на Тал Верар, да — потвърди Рекин.