— А дали това ще бъде вашият собствен преход към живота на порядъчен гражданин? — попита Тига.
— Мислех, че вече съм го изяснил. Не, в името на боговете! Нямам никакво желание да се откажа от отговорностите, на които се радвам понастоящем. Обаче така се получи, че съм си намислил идеалния кандидат, който да оглави нашата нова организация. Човек, който споделя скрупулите ми относно начина, по който Страгос е използвал Очите, и би трябвало да бъде приеман още по-сериозно поради факта, че и тя е била една от тях.
Всички Приори се обърнаха и се вторачиха в Селендри и тя не можа да сдържи усмивката си.
— Рекин, я чакай малко! — възрази Кордо.
— Не виждам необходимост — отвърна Рекин. — Не вярвам вашите шестима да откажат на тази моя тъй дребна и така патриотична молба, нали?
Кордо се огледа и Селендри разбра какво виждаше той по лицата на останалите Приори: ако официално се опиташе да попречи на това, щеше да бъде единственият и щеше да подкопае не само взетото назаем положение на баща си, но и изгледите за собственото си бъдеще.
— Мисля, че тя трябва да получи хубавичка, доста хубавичка начална компенсация — продължи весело Рекин. — И, разбира се, ще настоява да ползва официални карети и шлепове. Официална резиденция — Страгос има десетки къщи и имения на свое разположение. О, и мисля, че кабинетът й в Мон Магистерия трябва да е най-хубавият и най-престижен от всички. Не сте ли съгласни?
Те се целуваха дълго, останали сами в кабинета, след като Приори си тръгнаха, обзети от смут, тревога и яд. Както обикновено, Рекин свали ръкавиците си и я погали със съсухрените си, покрити с белези ръце. Галеше и обезобразената като дланите му плът от лявата й страна, и здравата плът от дясната.
— Ето, мила моя — рече той. — Знам, че от доста време нервничиш тук, докато тичаш нагоре-надолу по стълбищата, лъкатушиш между благородници пияници и им се кланяш.
— Все още съжалявам, че не успях да…
— И двамата в еднаква степен не успяхме — поправи я Рекин. — Всъщност аз много по-силно се хванах на измишльотините на Коста и Де Фера от теб. Ти докрай хранеше подозрения. Ако зависеше единствено от теб, убеден съм, че щеше да ги изхвърлиш рано-рано през прозореца и да спестиш цялата тази бъркотия накрая.
Тя се усмихна.
— А пък самодоволните Приори са уверени, че в твое лице им натрапвам последна бляскава синекура. — Рекин зарови пръсти в косата й. — Богове, каква изненада ги чака! Нямам търпение да те видя как действаш. Ти ще изградиш нещо, пред което моите малки котерии от фелантоци ще изглеждат безвкусица.
Селендри огледа съсипания кабинет. Рекин избухна в смях.
— Май тия безочливи малки мискини са достойни за възхищението ми! Цели две години да кроят подобно нещо, а после и номера със столовете. И печата ми! Лайонис направо получи гърчове…
— Аз очаквах да побеснееш — призна Селендри.
— Да побеснея? Да бе, бесен съм. Тая гарнитура от столове много си я обичах.
— Знам колко дълго си се трудил, за да се сдобиеш с тези картини…
— А, да, картините. — Рекин се ухили дяволито. — Що се отнася до тях… Тия стени нещо ми се виждат много голи. Би ли слязла с мен в съкровищницата, че почвам да вадя истинските?
— Как така истинските?
Епилог
Червени морета под червени небета
1
— Репродукции?! Но как, по дяволите?!
Локи, седнал на удобен дървен стол с висока облегалка в кабинета на Акастус Крел, главния търговец на изящни предмети от Вел Вирацо, стисна здраво фината си чаша с хладък чай, за да не я разлее.
— Няма как този термин да ви е непознат, мастер Феруайт — отвърна Крел. Старецът би приличал на съчка, ако не бяха грациозните му движения: той крачеше из кабинета си като танцьор на сцената и боравеше с лупите като дуелист, заемащ ефектна поза. Беше облечен със свободен брокатен халат от здрачно синя коприна. Той вдигна очи и лъскавината на плешивото му теме подчерта свръхестествената проницателност на погледа му. Кабинетът беше леговището на Крел, центърът на съществуването му и му придаваше някакъв спокоен авторитет.
— Да, когато става дума за мебели — отвърна Локи. — Но за картини…
— Това е още по-рядко, със сигурност, но няма никакво съмнение. Всъщност никога не съм виждал оригиналите на тези десет картини, господа, но има съществени несъответствия в пигментите, мазките и общото състаряване на повърхностите. Те не са действителни произведения на изкуството на Талатрийския барок.