В центъра на шестия етаж бе поставена висока скулптура, затворена в цилиндър от прозрачен елдерглас. Въпреки че това стъкло бе неподатливо за обработка от човешките занаяти, буквално милиони отломки и оформени предмети бяха пръснати по целия свят и някои от тях можеха удобно да се приспособят за използване от хората. В няколко града имаше гилдии, които крадяха елдерглас и бяха способни да удовлетворяват особени нужди на безбожни цени.
В цилиндъра имаше нещо, което Локи можеше да опише само като „меднопад“ — скулптура на скалист водопад, по-висок от човешки бой. Скалите бяха изработени изцяло от сребърни монети волани, а „водата“ бе несекващ мощен поток от медни сентири, хиляди и хиляди. Дрънченето в звуконепроницаемия стъклен цилиндър сигурно беше оглушително, но за външните зрители представлението течеше в пълна тишина. Някакъв механизъм в пода улавяше потока от монети и ги връщаше обратно върху сребърните „скали“. Украсата бе ексцентрична и въздействаше хипнотично… Локи досега не беше виждал човек, който е украсил стаята си съвсем буквално с куп пари.
— Господар? Вие сте убеден, че имам такъв?
— Знаете, че говоря за Рекин.
— Той първи би ви поправил. Насилствено.
— Една лична аудиенция тогава би ни дала възможност да изясним някои недоразумения.
— О, Рекин несъмнено ще говори с вас — в строго уединение. — Селендри щракна два пъти с пръстите на дясната си ръка и четиримата служители обкръжиха Локи. Селендри им го посочи. Двама го хванаха здраво под лактите и заедно с другите го поведоха нагоре по стълбите. Селендри ги следваше на няколко крачки.
На седмия етаж отново имаше скулптура, заключена в още по-широка обвивка от елдерглас. Тя явно представляваше пръстен от вулканични острови, отново изградени от сребърни волани, които плаваха в море от соларии от чисто злато. От всеки сребърен връх бълваше поток от златни монети и се стичаше в блестящия развълнуван „океан“. Стражите на Рекин крачеха твърде енергично и Локи не успя да разгледа повече подробности от скулптурата или от стаята. Те подминаха още една двойка униформени служители, застанали от двете страни на стълбището, и продължиха нагоре.
В центъра на осмия етаж имаше и трето зрелище под стъклен похлупак — най-голямото досега. Локи примига на няколко пъти и едва се въздържа да не се изкикоти одобрително.
Това бе стилизирана скулптура на Тал Верар — сребърните острови се гушеха сред морето от златни монети. Над модела на града, разкрачена над него като бог, се извисяваше скулптурата в естествен ръст на мъж, когото Локи разпозна веднага. Статуята, също като мъжа, имаше изпъкнали скули, които придаваха на тясното му лице някакво веселие; имаше и кръгла, щръкнала напред брадичка, големи очи и грамадни уши, сякаш забити в главата под прав ъгъл. Рекин, чиито черти твърде напомняха на марионетка, сглобена набързо от леко ядосан кукловод.
Ръцете на статуята, сгънати в лактите до кръста, бяха разперени напред и от широките каменни маншети два мощни потока от златни монети се изливаха безспир върху града отдолу.
Докато зяпаше, Локи едва не се препъна и остана на крака само защото служителите, които го държаха, избраха точно този миг, за да затегнат хватката си. Стълбището, водещо към осмия етаж, завършваше с лакирана двойна врата. Селендри подмина Локи и служителите. Вляво от вратата в стената беше вградена малка сребърна плочка. Селендри бръкна под нея с месинговата си ръка, нагласи я в някакъв механизъм и после я завъртя наляво. Вътре в стената се разнесе тракане на някакви машинарии и вратите се отвориха.
— Претърсете го — нареди тя и изчезна зад вратата, без да се обърне назад.
Бързо съблякоха връхната дреха на Локи, а после започнаха да го ръгат, боцкат, преджобват и опипват много по-старателно, отколкото при последното му посещение в бардак. Кинжалът, който криеше в ръкава си, нещо съвсем обичайно за състоятелен човек, бе конфискуван, кесията му — изтръскана, обувките — събути, а един служител дори прокара пръсти през косата му. Когато всичко това приключи, избутаха Локи (бос, без връхна дреха и доста чорлав) доста грубичко към вратите, зад които беше изчезнала Селендри.
Те водеха към мрачно помещение, не по-голямо от гардероб. Вито стълбище от черно желязо, широко колкото да побере един човек, се издигаше от пода към квадрат от мека жълта светлина. Локи се изкачи по него и влезе в кабинета на Рекин.
Той заемаше целия девети етаж на Кулата на греха. Една част, в дъното на стаята, беше преградена с копринени завеси и вероятно служеше за спалня. Врата в стената отдясно, покрита с плъзгащ се мрежест параван, извеждаше на балкона. През него Локи виждаше ширналия се навън, потънал в сумрак Тал Верар и предположи, че той гледа на изток.