Всички други стени, точно както беше чувал, бяха щедро украсени с маслени картини — във видимата част на стаята бяха окачени близо двайсет, с пищни рамки от позлатено дърво. Шедьоври от късните години на Теринския трон, когато почти всички благородници от императорския двор са държали по някой художник или скулптор на каишката на своето благоволение и са се фукали с тях като с домашни любимци. Локи не беше достатъчно образован, че да ги различи от пръв поглед, но според мълвата на стените на Рекин висяха две творби на Морестра и една на Вентатис. Тези двама художници, заедно с всичките си скици, теоретични трудове и чираци, бяха умрели преди векове в пожара, погълнал имперския град Терим Пел.
Селендри стоеше до масивно дървено писалище с цвета на хубаво кафе, отрупано с книги, листове и миниатюрни механични приспособления. Зад него имаше стол, леко дръпнат назад, а пред него Локи видя остатъци от вечеря — някаква риба върху блюдо от бяло желязо, придружена от полупразна бутилка бледозлатисто вино.
Селендри докосна с ръката си от плът месинговото си подобие на крайник и нещо изщрака. Дланта се разтвори като венчелистчетата на блестящо цвете. Пръстите се подредиха около китката и разкриха чифт остриета от закалена стомана, дълги около педя, дотогава скрити в центъра на дланта. Тя ги размаха като ноктеста лапа и посочи на Локи да застане пред писалището, срещу тях.
— Мастер Коста. — Гласът се разнесе някъде иззад него, откъм затворените копринени завеси. — Какво удоволствие! Селендри ми съобщи, че сте проявили интерес да ви убият.
— Надали, господине. Казах на помощницата ви единствено, че съм мамил редовно, заедно с партньора ми, в игрите, които сме играли във вашата Кула на греха. Почти от две години насам.
— Във всяка игра — обади се Селендри. — Вие казахте във всяка игра, без изключение.
— Ами, така просто звучеше по-драматично — вдигна рамене Локи. — По-скоро почти във всяка игра.
— Този човек е смешник — прошепна Селендри.
— О, не — възрази Локи. — Е, може би понякога — да, но не и сега.
Той чу зад гърба си крачки, които се приближаваха по паркета.
— Вие сте тук заради облог — заяви Рекин много по-отблизо.
— Не, не точно в смисъла, който влагате.
Рекин го заобиколи, застана пред Локи, сключил ръце зад гърба си, и се вторачи в него. Мъжът буквално бе близнак на статуята си на долния етаж — може би малко по-натежал, а стърчащите стоманеносиви къдрици се спускаха от темето му не толкова меко. Тесният му фрак беше от мачкано черно кадифе, а на ръцете си носеше кафяви кожени ръкавици. Беше с очила и Локи с изненада забеляза, че блясъкът, който предната вечер взе за отразена светлина, всъщност пропиваше стъклото. Очилата сияеха с прозрачно оранжево сияние и придаваха демонично изражение на очите зад тях. Някаква нова и скъпа алхимична технология, за която Локи не беше чувал, без съмнение.
— Да сте пили нещо необичайно тази вечер, мастер Коста? Някакво непознато вино може би?
— Трезвен съм като краставица, освен ако самата вода на Тал Верар няма опияняващо въздействие.
Рекин застана зад писалището, взе една малка сребърна виличка, набоде бяла хапка от рибата и я насочи към Локи.
— Значи, ако ви повярвам, вие сте мамили успешно тук две години подред и, като не вземаме предвид, че подобно твърдение е напълно невъзможно, сега просто сте пожелали да ми се предадете. Съвестта ли ви загриза?
— Нищо подобно.
— Настойчиво желание за сложно изпипано самоубийство?
— Възнамерявам да изляза от тази канцелария жив.
— О, не е задължително да умрете, преди да ударите паважа осем етажа по-надолу.
— Може би ще успея да ви убедя, че невредим ще съм по-ценен за вас.
Рекин предъвка рибата и отново заговори.
— И как точно мамехте, мастер Коста?
— Най-вече с чевръсти пръсти.
— Така ли? Познавам пръстите на картоиграча мошеник от пръв поглед. Я да видим вашата десница. — Рекин протегна облечената си с ръкавица лява ръка и Локи колебливо подаде своята, все едно за ръкостискане.
Рекин сграбчи десницата на Локи над китката и я тръшна върху писалището, но вместо коравата повърхност, която Локи очакваше, дланта му бутна встрани някакъв скрит капак и потъна в тайник под плота на писалището. Разнесе се шумно щракане на механизми и китката му бе притисната в студена хватка. Локи отскочи назад, но писалището бе погълнало ръката му като неумолимата паст на звяр. Стоманените щипци близнаци на Селендри се насочиха към него и той замря неподвижно.