— Ето на. Ръце, ръце, ръце. Те вкарваш притежателите си в такива неприятности, мастер Коста. Ние със Селендри го знаем по-добре от всеки. — Рекин се обърна към стената отзад и приплъзна встрани капак от лакирано дърво. Зад него се показа дълга лавица, вградена в плитка пиша в стената.
На нея бяха наредени десетки запечатани стъклени буркани и във всеки от тях имаше нещо черно и съсухрено… Мъртви паяци? Не, поправи се Локи — човешки ръце. Отрязани, изсушени и запазени като трофеи. По сгърчените, разкривени пръсти на много от тях все още блестяха пръстени.
— Преди да преминем към неизбежното, обикновено постъпваме така — поясни Рекин безгрижно. — Десницата, клъц. Много съм го изпипал. Преди имах килими тук, но проклетата кръв толкова цапаше!
— Много благоразумно от ваша страна. — Локи усети как капчица пот бавно започна да се стича по челото му.
— Аз съм обзет от страхопочитание и терзания, точно както несъмнено сте се надявали. Може ли да ми върнете ръката?
— В първоначалното й състояние? Съмнявам се. Но ми отговорете на няколко въпроса и ще видим. Та значи „чевръсти пръсти“, казвате. Но, ще прощавате, моите служители са изключително вещи в забелязването на мошениците.
— Убеден съм, че вашите служители са твърде сведущи.
— Локи коленичи пред бюрото, което беше най-удобната възможна поза, и се усмихна. — Но с танца на пръстите си аз мога най-спокойно да вкарам жива котка в обикновена колода от петдесет и шест карти и да я извадя оттам. Другите играчи може да се оплачат от шума, но така и няма да забележат откъде идва.
— Тогава донесете жива котка и я сложете на писалището ми.
— О, това беше само, ъъ, цветиста реторическа фигура. Живите котки за съжаление този сезон не са на мода като вечерен аксесоар за господа.
— Колко жалко. Но не е кой знае каква изненада. Доста мъртъвци са коленичили пред мен точно на мястото, където се намирате в момента — предложиха ми само цветисти реторически фигури и нищо повече.
Локи въздъхна.
— Вашите момчета ми взеха връхната дреха и обувките. Ако ме бяха опипали по-прилежно, щяха да напипат и черния ми дроб. Но какво е това? — Той разтръска левия си ръкав и показа, че в него, кой знае как, бе попаднала колода карти.
Селендри допря остриетата си до гърлото на Локи, но Рекин, усмихнат, й махна да се отдръпне.
— Той надали би успял да ме убие с колода карти, мила. Не е зле, мастер Коста!
— А сега да видим — рече Локи и изпъна ръка встрани, стиснал здраво колодата, изправена между палеца и четирите му пръста. Завъртане на китката, помръдване на палеца и колодата се сцепи. Той започна да сгъва и разгъва пръстите си, като постоянно увеличаваше темпото, докато не започнаха да мърдат като паяк на урок по фехтовка. Цепи, разбъркай, цепи, разбъркай — той разцепи и размеси колодата не по-малко от десетина пъти. После с един гладък замах я плесна върху писалището и я нареди в голяма дъга, като размести няколко от джунджуриите на Рекин.
— Изберете си — подкани го той. — Вижте я, но не ми я показвайте.
Рекин избра. Щом погледна изтеглената карта, Локи събра останалите, като приплъзна ръка обратно върху писалището. Отново ги размеси, а после разцепи колодата и остави половината върху плота.
— Хайде, поставете избраната от вас карта отгоре и я запомнете.
Щом Рекин постави картата, Локи плесна отгоре другата й половина, взе я цялата с лявата си ръка и отново я разцепи и размеси пет пъти. После приплъзна най-горната карта — четворка бокали — върху писалището на Рекин и се усмихна. — Това е вашата карта, Господарю на Кулата на греха.
— Не — усмихна се Рекин самодоволно.
— Да го вземат мътните. — Локи вдигна следващата карта, знака на слънцето. — Аха, знаех си аз, че е някъде тук.
— Не — отрече Рекин.
— Проклет да съм — възкликна Локи и бързо прехвърли следващата половин дузина карти. — Осмица шпилове? Тройка шпилове? Тройка бокали? Знакът на Дванайсетте бога? Петица саби? Да му се не види. Господарката на цветята? — Рекин всеки път поклащаше глава.
— Хм. Извинете. — Локи остави колодата на писалището и заопипва с лявата си ръка закопчалката на десния си ръкав. След малко запретна ръкава над лакътя си и отново го закопча. Изведнъж в дланта му се появи втора колода карти.