— Да видим… Седмица саби? Тройка шпилове? Не, тази вече я минахме… Двойка бокали? Шестица бокали? Господарят на сабите? Тройка цветя? Ех, пусто да остане. Тая колода в края на краищата не я биваше.
Локи остави втората колода на писалището до първата, почеса се над тънкия черен пояс, придържащ брича му, и извади трета колода карти. Ухили се на Рекин и вдигна вежди.
— Този номер щеше да мине още по-добре, ако можех да използвам десницата си.
— Защо, когато явно се справяте отлично и без нея?
Локи въздъхна и пусна най-горната карта от новата колода върху нарастващата купчина върху писалището.
— Деветка бокали! Да ви изглежда познато?
Рекин се разсмя и поклати глава. Локи остави третата колода до другите две, изправи се и извади нова отнякъде покрай брича си.
— Но вашите помощници, разбира се, щяха да забележат — рече той, — ако съм укрил четири колоди карти, щом са толкова вещи в забелязването на подобни неща у мъж, бос и без връхна дреха… Чакайте, четири ли казах? Май не съм ги преброил вярно…
Той извади пета колода карти от копринената си туника и тя се присъедини към малката кула от карти, която вече едва-едва се крепеше на ръба на писалището.
— Няма съмнение, че аз не бих могъл да укрия пет колоди карти от вашите стражи, мастер Рекин. Цели пет, та това е нелепо! Ала ето ги, на — макар да се боя, че повече от това не може. За да добавя към тях още, ще се наложи да ги вадя от не особено прилично място.
Освен това, съжалявам, но като че избраната от вас карта не е у мен. Ала чакайте… Сетих се къде може да е…
Той се пресегна над писалището, побутна дъното на бутилката вино и сякаш измъкна изпод нея карта, оставена с лицевата страна надолу.
— Вашата карта — обяви той и я завъртя с пръстите на лявата си ръка. — Десетка саби.
— Брей… — разсмя се Рекин и разкри широка дъга от жълтеникави зъби под огненооранжевите кръгове на очилата си. — Чудно, чудно. При това с една ръка. Но дори и да ви призная, че сте способни да изпълнявате подобни трикове непрекъснато пред служителите ми и останалите гости… вие с мастер Де Фера сте прекарали много време в игри, много по-строго следени от картоиграческите маси.
— Мога да ви обясня как сме побеждавали и там. Просто ме освободете.
— Защо да се отказвам от явно преимущество?
— Тогава го заменете срещу друго преимущество. Освободете дясната ми ръка — предложи Локи, като влагаше цялата си пламенна искреност в думите, до последната частица — и ще ви обясня точно защо никога повече не бива да се доверявате на охраната на вашата Кула на греха такава, каквато е.
Рекин впери поглед в него, преплете облечените си в ръкавици пръсти и най-сетне кимна на Селендри. Тя отдръпна остриетата си, макар и да ги държеше все така насочени към Локи, и натисна един лост зад писалището. Внезапно Локи бе освободен. Той се изправи със залитане, като разтриваше дясната си китка.
— Много сте любезен — рече той с жизнерадост, която си беше чиста измама. — Е, да, играли сме на доста повече игри, отколкото на масите за карти. Но кои точно игри щателно избягвахме? Червено и черно. Брой до двайсет. Желанието на прекрасната девица. Всички игри, в които клиентът играе срещу Кулата на греха, а не срещу друг клиент. Игри, математически замислени така, че да осигуряват на заведението значителни предимства.
— Иначе трудно се печели, мастер Коста.
— Да. И безполезни за целите на измамник като мен — на мен са ми нужни плът и кръв, които да мамя. Не ме интересува колко механизми и колко служители влагате в тях. В една игра между клиентите кражбата винаги си намира колая, така, както водата винаги се процежда през шевовете на корабния корпус.
— Отново дръзка реч — отбеляза Рекин. — Словоохотливостта на обречените ме изпълва с възхита, мастер Коста. Но и двамата знаем, че няма как да мамите, да речем, на Въртележката на късмета, освен ако не съществува четиристранно съучастничество между играчите, което би направило играта напълно безсмислена.
— Вярно е. Няма начин да измамиш въртележката или картите, поне не тук, във вашата кула. Но когато човек не може да измами играта, той е длъжен да измами играчите. Знаете ли какво е бела паранелла?
— Сънотворно. Скъпа алхимия.
— Да. Безцветно, без вкус и двойно по-въздействащо, когато се приеме с алкохол. Ние с Жером снощи си натривахме пръстите с него преди раздаването на всяка ръка. Мадам Корвальор притежава всеизвестния навик да похапва и да облизва пръстите си, докато играе. Рано или късно тя щеше да поеме достатъчно от опиата и да припадне.