— Брей! — Рекин изглеждаше искрено изумен. — Селендри, ти знаеш ли нещо за това?
— Мога поне да потвърдя навиците на Корвальор — прошепна тя. — Явно това е предпочитаният й начин да дразни противника.
— Така си е — съгласи се Локи. — Удоволствието да я наблюдаваме как сама се довършва беше голямо.
— Ще призная, че вашият разказ може да притежава, макар и слабо, правдоподобие — рече Рекин. — Странната отмала на Измила ми се стори доста… любопитна.
— И още как. Тази жена притежава телосложение на сух док от елдерглас. Ние с Жером бяхме насъбрали повече празни стъкленички от нея. Онова, което беше изпила, нямаше да напие и миглите й, ако не беше прашецът.
— Може би. Но нека поговорим и за другите игри. Какво ще кажете за Слепите съюзи?
Играта Слепи съюзи се играеше на кръгла маса с високи, специално разработени прегради, закриващи ръцете на всеки играч така, че никой, освен човека точно срещу него (партньора му) да не може да вижда поне някои от картите му. Всеки мълчалив участник слагаше дясното си стъпало върху лявото стъпало на съседа си отдясно около цялата маса, така че никой играч да не може да подава сигнали на партньора си с тропане под масата. По този начин партньорите бяха принудени да играят по инстинкт и с отчаяни намеси, без да могат да разчитат на погледи, глас или докосвания.
— Детска хитрост. Ние с Жером имахме специално направени обувки, с палци, подковани с желязо под кожата. Внимателно си измъквахме краката от тях, а желязото продължаваше да натиска като обут крак човека до нас. С нашия шифър с почуквалия можехме да предаваме цели книги един на друг. Да знаете някой да се е налагал в тази игра толкова всецяло като нас?
— Не е възможно да говорите сериозно.
— Мога да ви покажа обувките.
— Е, добре, явно наистина ви е провървяло необичайно много… но какво ще кажете за билярда? Победата ви срещу лорд Ландревал се прочу. Как бихте могли да я постигнете с хитрост? И топките, и кийовете, и масите се осигуряват от моето заведение.
— Да, и затова, естествено, тези три неща не можеха да бъдат подправени. Платих на личния лечител на лорд Ландревал десет солария, за да ме посвети в оплакванията му от здравето. Оказа се, че е алергичен към лимони. Двамата с Жером натривахме вратовете, бузите и дланите си с лимонови резени всяка вечер, преди да играем с него и използвахме други масла, за да прикрием почти напълно миризмата. След половин час в наше присъствие той така подпухваше, че не можеше да гледа. Не съм убеден, че изобщо се е досетил какъв е проблемът.
— Значи твърдите, че сте спечелили десет хиляди солария с няколко резенчета лимон? Глупости.
— Прав сте, разбира се. Помолих го учтиво да ми заеме хиляда солария и той, от едничката си душевна доброта, ми предложи да ни позволи да го унижим публично в любимата му игра.
— Хмммм.
— Колко често губеше Ландревал, преди да ни срещне двамата с Жером? Веднъж на петдесет игри?
— Лимони. Проклет да съм.
— Да. Когато не можеш да измамиш играта, най-добре е да намериш начин да измамиш играча. Ако разполагаме със сведения и подготовка, няма играч във вашата кула, който ние с Жером да не можем да разиграваме като кукла на конци. По дяволите, човек с моите дарби, който знае достатъчно неща за мен, сигурно би могъл да дърпа и моите конци.
— Добра история, мастер Коста. — Рекин се пресегна през бюрото и отпи от виното си. — Предполагам, че мога да ви окажа снизхождението да повярвам поне на част от твърденията ви. Подозирах, че двамата с приятеля ви сте търговци, колкото и аз съм търговец, но в моята кула може да разправяте, че сте херцог или пък триглав дракон, ако щете, стига да разполагате със солидни суми. Вие несъмнено разполагахте с такива, преди да дойдете в канцеларията ми тази вечер. Което ни навежда единствено на най-важния въпрос от всички — защо, по дяволите, ми разказвате това?
— Имах нужда да привлека вниманието ви.
— Вече го бяхте привлекли.
— Имах нужда от нещо повече. Имах нужда да разберете уменията и наклонностите ми.
— Вече разполагате и с това, доколкото приемам разказа ви. Но според вас какво точно ще спечелите с това?
— Шанс онова, което възнамерявам да кажа сега, да бъде разбрано.
— Охо?
— Не съм дошъл тук, за да одрусвам от клиентите ви тук и там по няколко хиляди солария, Рекин. Забавно беше, но то е нещо второстепенно по отношение на основната ми цел. — Локи разпери ръце и се усмихна извинително. — Аз бях нает да обера съкровищницата ви веднага щом намеря начин да измъкна всичко от нея изпод носа ви.