3
Рекин примига.
— Не е възможно!
— Неизбежно е.
— Мастер Коста, сега вече не говорим за хитринки с лимончета. Обяснете.
— Заболяха ме краката — отвърна Локи. — А и гърлото ми нещо попресъхна.
Рекин го изгледа, после вдигна рамене.
— Селендри, стол за мастер Коста. И чаша.
Селендри намръщено се обърна и свали фино изработен стол от тъмно дърво с тънка кожена седалка от мястото му на стената, нагласи го зад Локи и той се настани върху него с усмивка на лицето. После тя се засуети зад гърба му и се върна с кристална чаша и я подаде на Рекин. Той вдигна шишето и изля в чашата щедра струя от червената течност. Червена течност?! Локи примига, но после се успокои. Камелеона, разбира се — виното, което менеше цвета си. Едно от стотиците прочути алхимични вина на Гал Верар. Рекин му подаде чашата, после седна върху бюрото си със скръстени ръце.
— За ваше здраве — вдигна чаша той. — То има нужда от цялата помощ, която може да получи.
Локи отпи продължителна глътка от топлото вино и си позволи няколко мига на съзерцание. Удиви се как вкусът на кайсии премина в по-тръпчивия вкус на възкисела ябълка точно когато преглъщаше. Тази глътка струваше двайсет волания, ако все още знанията му за пазара на алкохол бяха точни. Той кимна на Рекин с искрено одобрение, а Рекин пя свой ред му махна безгрижно.
— Няма как да е убягнало от вниманието ви, мастер Коста, че моята съкровищница е най-сигурната в Тал Верар — единственото място с най-изобилна охрана в целия град, всъщност, без да изключваме личните покои на самия Архонт. — Рекин подръпна прилепналата по дясната му ръка кожена ръкавица с пръстите на лявата си ръка. — А също и това, че е затворена в обвивка от девствен елдерглас и достъпът до нея е възможен само през няколко пласта металургични и механични изобретения, които, ако ми позволите да се погаля по препаската на слабините, нямат равни на себе си. Или това, че половината съвет на Приори я цени толкова високо, че й поверява голяма част от личното си благосъстояние.
— Разбира се — рече Локи. — Поздравявам ви за така ласкателната за вас клиентела. Но дверите на вашата съкровищница се пазят от устройства, а устройствата се разработваш от хора. Онова, което един човек заключва, рано или късно друг ще го отключи.
— Повтарям, това е невъзможно.
— А аз пак ви поправям — това е трудно. „Трудно“ и „невъзможно“ са братовчеди, които често бъркат един с друг, но имат много малко общо помежду си.
— По-голям е шансът вие да родите жив хипопотам — рече Рекин, — отколкото най-изкусният крадец на света да проникне през кордона, опасващ съкровищницата ми. Но това е глупаво — можем цяла нощ да седим тук и да си ги мерим. Аз казвам, че моят е дълъг пет стъпки, а вие — че вашият е шест и изстрелва огън по команда. Да побързаме и да се върнем към разговора по същество. Вие признавате, че и дума не може да става да измамите механизмите на моите игри. Моята съкровищница е най-сигурният възможен механизъм — в такъв случай аз ли съм плътта и кръвта, които сте възнамерявали да измамите?
— Възможно е този разговор да означава, че се отказвам от тази си надежда.
— Какво общо има измамата на моите клиенти със замисъла да проникнете в съкровищницата ми?
— Първоначално играехме само за да се слеем с тълпата и да прикрием наблюденията си над вашите действия — обясни Локи. — Времето минаваше, а ние не напредвахме. Измамите бяха шегички, с цел да направят игрите по-интересни.
— Моето заведение ви отегчава?
— Ние с Жером сме крадци. Лъгали сме на карти и сме задигали стоки на изток и на запад, оттук до Камор и обратно, години наред. Да въртиш въртележки с богаташите е занимателно само до време, а ние не напредвахме със задачата си и затова трябваше някак си да продължим да се забавляваме.
— Задачата. Да, споменахте, че сте били наети да дойдете тук. Обяснете по-подробно.
— Двамата с партньора ми бяхме изпратени тук, за да изпълним един много сложен план. Някой някъде иска съкровищницата ви да бъде опразнена. Не просто да проникнат в нея, а да бъде обрана. Ошушкана и зарязана като празна пчелна пита.
— Някой?
— Някой. Нямам ни най-малка представа кой е той. Връзката с нас държат подставени лица. Всичките ни усилия да проникнем зад прикритието бяха напразни. Нашият работодател остава за нас все така анонимен, както и преди две години.