— Ще го направя — увери го Рекин. — А междувременно как да постъпя с вас?
— Не предприемайте нищо извънредно — отвърна Локи.
— Разпитайте. Дръжте ни под око с Жером. Все така ни допускайте да играем във вашата кула — обещавам да играя по-честно, поне в идните няколко дни. Позволете ми да обмисля плановете си и да събера, доколкото мога, сведения за своя анонимен работодател.
— И да ви оставя да излезете оттук невредим? А защо не ви задържа някъде на сигурно място, докато удовлетворя любопитството си за вашия произход?
— Ако ме приемате достатъчно насериозно, че да се замислите поне над част от предложението ми, то трябва да приемете сериозно и всякакви възможни заплахи от страна на моя работодател — рече Локи. — Всякакъв отправен им намек, че съм се компрометирал, и нас с Жером могат да ни довършат. И край с предоставената ви възможност.
— Искате да кажете край с ползата, която мога да имам от вас. Налага ми се да окажа голямо доверие на човек, който ми предлага да предаде и убие своя делови партньор.
— Вие ми стискате кесията така, както вашето писалище ми стискаше ръката. Всичките пари, с които разполагам в Тал Верар, аз държа тук, във вашата Кула на греха. Можете да потърсите името ми във всяка лихварница в града и няма да го намерите. Предоставям ви това средство за въздействие над мен доброволно.
— Човек, който таи злоба към някого, истинска злоба, може да пикае на цялото бяло желязо на света за една-единствена възможност да се домогне до истинската си цел, мастер Коста. Твърде често аз съм бил тази цел и не мога да го забравя.
— Не съм тъпак — рече Локи, взе отново една колода карти от писалището и я разбърка, без да я поглежда. — Жером ме обиди без основателна причина. Платете ми добре, дръжте се с мен добре и никога няма да ви дам никакъв повод за разочарования.
Локи бутна най-горната карта върху писалището, обърна я и я постави с лицевата страна нагоре до остатъците от вечерята на Рекин. Беше Господарят на шпиловете.
— Умишлено избирам да се предам в ръцете ви, ако ме приемете. Заложете, мастер Рекин. Шансовете са благоприятни.
Рекин извади очилата от джоба на връхната си дреха и отново ги намести на носа си. Като че размишляваше над картата. Никой не обелваше и дума. Локи мълчаливо отпиваше вино от чашата си — то бе добило бледосин цвят и сега имаше вкус на хвойна.
— Защо — заговори най-сетне Рекин, — като отхвърлим всички други съображения, да ви позволя да нарушите основното правило в моята кула по своя собствена инициатива, без изобщо да пострадате за това?
— Само защото смятам, че обикновено измамниците биват откривани от вашите служители пред погледите на останалите клиенти — отвърна Локи, като се опитваше да бъде възможно най-искрен и разкаян. — Извън този кабинет никой не знае за признанието ми. Селендри дори не каза на служителите ви защо ме мъкнат тук.
Рекин въздъхна, извади един златен соларий от пазвата на алената си дреха и го постави върху Господаря на шпиловете на Локи.
— Засега ще заложа малка сума — заяви той. — Само да сте предприели нещо необичайно или обезпокояващо, няма да оцелеете достатъчно дълго, че да размислите. При най-малкия намек, че нещо от онова, което ми казахте, е лъжа, ще наредя да ви излеят разтопено стъкло в гърлото.
— Ами… Смятам, че така е честно.
— Каква сума имате записана в регистъра ни до момента?
— Малко над три хиляди солария.
— Две хиляди от тях вече не са ваши. Ще останат записани в регистъра, да не би мастер Де Фера да заподозре нещо, но ще дам нареждания да не ви ги дават. Смятайте го за напомняне, че правилата ми не могат да бъдат нарушавани от никого без мое знание.
— Ох… Сигурно трябва да съм ви благодарен. Да, благодарен съм ви. Благодаря.
— Мастер Коста, вие вървите по много тънък лед. Стъпвайте внимателно.
— Тогава мога ли да си тръгвам? И да смятам, че ви служа?
— Можете да си вървите. И да смятате, че ви търпя. Пак ще поговорим, когато науча повече за близкото ви минало. Селендри ще ви придружи до първия етаж. Махайте се от очите ми.
С леко разочарование Селендри сгъна пиринчените пръсти на изкуствената си десница обратно и скри остриетата. Тя посочи с нея стълбището, а погледът на здравото й око му казваше съвсем точно доколко ще издържи търпението й, ако търпението на Рекин започне да се изчерпва.