4
Джийн Танен седеше и четеше в едно сепаре на Позлатената обител, клуб на втората тераса на Саврола, само на няколко преки от Вила Кандеса. Обителта беше лабиринт от стаички от тъмно дърво, добре подплатени с кожа и вата в полза на хранещите се там, които желаеха усамотение в необичайна степен. На келнерите с кожените престилки и смъкнатите червени кепета им бе забранено да говорят и отговаряха на всички молби на клиентите с кимване или поклащане на главата.
Вечерята на Джийн — пушена скална змиорка в сос от карамелена ракия, лежеше накълцана на парчета и пръсната като останки от битка. Той бавно преодоляваше десерта — ято марципанови водни кончета с крилца от кристална захар, които блестяха на нетрепващата светлина на свещите. Беше се зачел в подвързано с кожа копие на „Трагедията на десетте честни изменници“ от Лукарно и забеляза Локи чак когато по-дребният мъж вече се беше настанил срещу него в сепарето.
— Леоканто! Как ме стресна!
— Жером — и двамата говореха полушепнешком. — Много се беше изнервил, нали? Забил си нос в книгата, за да не се побъркаш. Има неизменни неща на този свят.
— Не се бях изнервил, просто основателно се притесних.
— Нямаше нужда.
— Значи свършено е? Бях ли успешно предаден?
— Предаден докрай. Продаден и препродаден. Ходещ мъртвец.
— Прекрасно! И как се отнесе той?
— Предпазливо. Идеално, бих казал. Ако бе проявил твърде голямо въодушевление, това би ме разтревожило. А ако не беше проявил никакво, то… — Локи изигра как забиват нож в гърдите му и го завъртат няколко пъти. — Това пушена змиорка ли е?
— Заповядай, вземи си. Пълнена е с кайсии и мек жълт лук. Не е съвсем по вкуса ми.
Локи взе вилицата на Джийн и хапна няколко хапки от змиорката. Той беше по-придирчив към пълнежа и от Джийн.
— Явно ще загубим две трети от парите на сметката ми — каза той, след като омете доста голяма част от блюдото. — Данък за измамата, за да ми напомня да не надценявам твърде много търпението на Рекин.
— Е, не че сме очаквали да се махнем от града и да изнесем парите, натрупани в тая сметка. Но щеше да е хубаво да разполагаме с тях поне още няколко седмици.
— Така си е. Но другата възможност комай беше да ме оперират с едно писалище, независимо дали имам нужда да ми отрежат ръката или не. Какво четеш?
Джийн му показа заглавието и Локи се престори, че се е задавил.
— Лукарно? Този ненормалник, дето нагъва макове? Ех, ти и твоите героически четива! Мозъкът ти ще омекне от всичките тия сълзливи истории! Накрая ще ставаш повече за гледане на цветенца, отколкото за разиграване на измами!
— Да знаеш, мастер Коста, че и аз ще разкритикувам читателските ти предпочитания, стига някога да развиеш подобни.
— Чел съм, и то доста!
— Исторически четива и биографии, повечето — препоръчани ти от Окови.
— Че какво лошо има в тях?
— Що се отнася до историята — ние живеем в нейните развалини. А пък що се отнася до биографиите, ние живеем сред последиците от всички решения, вземани някога в тях. Нямам склонност да ги чета за удоволствие. То е все едно да оглеждаш подробно картата, след като вече си стигнал там, закъдето си тръгнал.
— Но героичните романи не са истина и никога не са били! Това не ти ли разваля донякъде вкуса?
— Какъв интересен подбор на думите. „Не са истина и никога не са били.“ Та може ли да съществува по-подходяща литература за хората от нашия занаят? — Джийн захлупи книгата пред себе си и забарабани по корицата й. — Точно насам вървим ние с тебе, Тръне — или поне ти вървиш нататък. Потърси ни в историческите книги, и ще ни откриеш в полетата им. Потърси ни в легендите, и ще откриеш, че те ни прославят.
— Искаш да кажеш, преувеличават подвизите ни. Лъжат за нас. Разправят за нас геройски небивалици или пък ни сравняват със земята.
— По-добре, отколкото да тънем в неизвестност! Спомням си, че някога ти доста си падаше по драматизма. В игрите, ако не и в друго.
— Да. — Локи сключи длани на масата и заговори още по-тихо. — И знаеш какво излезе от това.
— Прости ми — въздъхна Джийн. — Сгреших, като повдигнах отново тази червенокоса тема.
На входа на малката стаичка застана келнер и погледна Локи в очакване.
— О, не. — Локи остави вилицата на Джийн върху блюдото със змиорката. — Боя се, че няма да поръчам нищо. Само чакам приятеля ми да си дояде сладките осички.