Локи с притеснение осъзна, че вниманието на тълпата наистина е приковано върху техния разговор. Двамата с Джийн бяха предизвикали двете жени, смятани за най-добрите играчи на Въртележката на късмета в Тал Верар, и по останалите маси на петия етаж в Кулата на греха се беше струпала значителна публика. По тези маси също би трябвало да се играе, но по някакво негласно споразумение между дома и редовните клиенти, докато траеше клането, всички други действия в салона бяха преустановени.
— Много добре — каза Дюрена. — От наша страна нямаме възражения да продължим. Може би дори и на вас ще ви се усмихне късметът.
Това, че тя изостави тактиката с разговора, не донесе почти никакво облекчение на Локи — в края на краищата очакваше да продължи да изтупва неговите и Джийновите джобове, както готвачка изтупва гъгрици от брашнен чувал.
— Шеста ръка — обяви крупието. — Началният залог е десет солария. — Всеки от играчите побутна напред по две дървени кръгчета и той подхвърли по три карти пред тях.
Мадам Корвальор налапа поредната оваляна в шоколадов прах череша и облиза сладките остатъци по пръстите си. Преди да докосне картите си, Джийн приплъзна за миг пръстите на лявата си ръка под ревера на връхната си дреха и ги размърда, сякаш се чешеше. След няколко секунди и Локи направи същото. Той забеляза, че мадам Дюрена ги наблюдава, и видя как тя завъртя очи. Беше напълно допустимо играчите да си подават сигнали, но за предпочитане бе да го вършат малко по-деликатно.
Дюрена, Локи и Джийн погледнаха картите си почти едновременно. Корвальор изостана малко — пръстите й бяха още мокри. Тя се засмя тихичко. Истински късмет или strat peti? Дюрена неизменно изглеждаше доволна, но Локи не се съмняваше, че тя поддържа точно този израз на лицето си дори когато спи. Изражението на Джийн не разкриваше нищо, а Локи от своя страна пусна тънка усмивчица, въпреки че трите му първоначални карти бяха пълен боклук.
Отсреща едно вито стълбище с месингов парапет, чието подножие бе охранявано от едър пазач, водеше към шестия етаж, като по пътя се разширяваше за кратко в нещо като галерия. Някакво движение в тази галерия прикова вниманието на Локи — там, в сумрака, се спотайваше дребна, добре облечена фигура. Топлата златиста светлина от фенерите се отразяваше в чифт очила и Локи усети как тръпка на вълнение полази по гръбнака му.
Възможно ли беше? Локи се опита да държи под око фигурата в сумрака, докато се преструваше, че се съсредоточава върху картите. Блясъкът на очилата не трепна и не помръдна — мъжът без съмнение се взираше в тяхната маса.
Най-накрая двамата с Джийн бяха привлекли (или се бяха натресли и, ако дадат боговете, щяха да се възползват от този късмет) вниманието на мъжа, чийто кабинет се намираше на деветия етаж — господарят на Кулата на греха, тайният предводител на всички крадци на Тал Верар, човекът, който държеше в желязната си хватка и света на кражбата, и света на разкоша. В Камор биха го нарекли капа, но тук той не носеше друга титла, освен собственото си име.
Рекин.
Локи се прокашля, извърна очи обратно към масата и се подготви да загуби поредната ръка с финес. Навън над тъмните води се носеше тихото ехо от корабни камбани, които отбелязваха десетия час на вечерта.
4
— Осемнайсета ръка — обяви крупието. — Първоначалният залог е десет солария. — С видимо колеблива длан, Локи трябваше да избута единайсетте стъкленички, наредени пред него, за да побутне напред жетоните си. Мадам Дюрена, стабилна като изкаран на сух док кораб, пушеше четвъртата си пура за вечерта. Мадам Корвальор като че трепереше на стола — бузите й не бяха ли по-зачервени от обичайното? Локи се опита да не я гледа прекалено вторачено, докато тя обявяваше първоначалния си залог. Треперенето се дължеше единствено на собственото му неминуемо опиянение. Наближаваше полунощ и задименият въздух в задушната стая дращеше очите и гърлото му като бодлива вълна.
Крупието, безстрастен и нащрек, както винаги — сякаш беше по-механичен и от въртележката, — хвърли три карти на масата пред Локи. Локи пъхна три пръста под ревера си, погледна картите и възкликна: „Ахххха“. Тонът му издаваше заинтересуваност и удоволствие. Картите представляваха поразително съзвездие от боклуци — най-лошата му ръка досега. Локи примига и присви очи — чудеше се дали алкохолът по някакъв начин не е замаскирал ръка със съвсем прилични карти, но уви, когато успя да се съсредоточи отново, те все така не ставаха за нищо.