— О — каза Магнус.
Отново улови лицето на Алек в шепи и го целуна. Целувал го беше много пъти преди и никога нямаше да свикне с начина, по който Алек му отвръщаше, начина, по който той отвръщаше на Алек. Всеки път сякаш беше ново. Не искаше никога да свикне с него.
— Сами сме — промълви Алек до устата му. — Апартаментът ти е защитен с магии. Никой демон не би могъл да ни прекъсне.
— Вратите са заключени — каза Магнус. — А аз имам най-добрите ключалки, които парите и магията могат да осигурят. Дори руните за отваряне са безсилни срещу моите врати.
— Страхотна новина — каза Алек.
Магнус едва го разбра. Движението на устните му до неговите прогони всяка разумна мисъл от главата му.
Щракна с пръсти към леглото зад гърба си и златистоалената завивка политна в другия край на стаята, пърхайки като корабно платно.
— Може ли…?
Очите на Алек пламнаха от желание.
— Да.
Паднаха с преплетени тела върху копринените чаршафи. Магнус плъзна ръце под тениската на Алек, усещайки гладката кожа под износения памук и трепета на мускулите на голия му торс. Собственото му желание бе пламък ниско в корема, което се разливаше в гърдите му и го стискаше за гърлото. Александър. Моят красив Александър. Знаеш ли колко силно те желая?
Ала някъде дълбоко в ума му един глас нашепваше, че не може да каже на Алек истината за баща си, за живота си. Магнус искаше да сложи всяка истина за съществуванието си в краката на своя възлюбен, но това щеше да изложи Алек на опасност. Трябваше да го запази за себе си.
— Почакай, почакай, почакай — прошепна задъхано.
— Защо? — попита Алек с подпухнали от целувки устни и премрежени от желание очи.
Защо наистина. Добър въпрос. Магнус затвори очи и откри, че зад тях все още има светлина, тялото на Алек пасваше, топло, сладостно и съвършено, до неговото. Той се давеше в светлина.
Магнус го бутна лекичко назад, макар да не бе в състояние да го отблъсне надалече. Алек се озова на ръка разстояние от него върху алената коприна.
— Просто не искам да направиш нещо, за което ще съжаляваш — каза Магнус. — Можем да изчакаме колкото ти е нужно. Ако искаш да изчакаш, докато… докато си сигурен какво чувстваш…
— Какво?
Алек звучеше объркан и мъничко подразнен.
Когато Магнус си представяше красиви и чувствени моменти с възлюбения си Алек или моменти, в които самият той бе самопожертвователен и благороден, не си беше представял възлюбения си Алек да изглежда толкова подразнен.
— Целунах те в Залата на Съглашението, пред Ангела и всички, които познавам — заяви Алек. — Нима не разбра какво означава това?
Магнус си спомни как стои срещу Алек в началото на войната, мислейки си, че го е изгубил завинаги, само за да осъзнае, че не е. Беше познал увереност само за един-единствен великолепен миг, отекнал в Голямата зала и целия му живот като камбана. Ала подобни мигове не можеше да бъдат задържани. Магнус бе оставил сенки на съмнение за себе си, за миналото, за бъдещето на Алек да се промъкнат между тях и да изтръгнат тази увереност от ръцете му.
Алек го гледаше напрегнато.
— Преди векове си започнал демоничен култ и аз не ти зададох никакви въпроси. Следвах те из цяла Европа. Избих цяла глутница демони в „Ориент Експрес“ заради теб. Отидох в палацо, пълно с убийци и хора, които искаха да водим празни разговори и да танцуваме, заради теб. Излъгах Римския институт заради теб и бях готов да излъжа и Клейва.
Представено така, не беше малко.
— Съжалявам, че беше принуден да направиш всичко това — измърмори Магнус.
— Не искам да съжаляваш! Аз не съжалявам. Исках да го направя. Исках всичко това с теб. Притесняваше ме единствено когато ти беше в опасност, а аз не бях с теб. Исках да бъдем в опасност заедно. Искам да бъдем заедно, каквото и да става. Това е всичко, което искам.
Магнус зачака в мълчанието. След миг Алек каза тихо:
— Никога досега не съм обичал някого по този начин. Може би не го казвам правилно, но това е, което изпитвам.
Никога досега не съм обичал някого по този начин.
Сърцето на Магнус сякаш се пръсна и във вените му се разляха любов и желание.
— Алек — прошепна той. — Каза всичко съвършено.
— Тогава какво не е наред?
Алек коленичи върху леглото, косата му беше очарователно разрошена, бузите му — пламнали.