Глава 4
Остана много
В първата им нощ в Париж Алек не бе могъл да спи. Беше станал от леглото и бе тръгнал напред-назад из стаята. Час по час поглеждаше към Магнус, който спеше в леглото… леглото, в което спяха заедно. Нищо друго не се беше случило в това легло все още и Алек се разкъсваше между надежда и страх при мисълта за онова, което може би щеше да се случи скоро. Копринената черна коса на Магнус се беше разпиляла по бялата възглавница, кожата му беше наситено кафява на фона на чаршафите. Тънката му силна ръка бе протегната там, където беше Алек доскоро, деликатна златна гривна проблясваше около китката. На Алек му беше трудно да повярва напълно, че това се случва с него. Не искаше да обърка всичко.
Седмица по-късно се чувстваше по абсолютно същия начин. Не го беше грижа дали се борят с някакъв култ, или летят с балон, или дори се бият с някакъв култ от платформата на балон, което започваше да изглежда напълно реално развитие на събитията в живота му. Просто беше щастлив да бъде с Магнус. Никога не си бе представял, че романтична ваканция с някого, с когото наистина би искал да бъде, е нещо, което би могло да му се случи, или дори нещо, което беше нормално да иска.
Все пак не изгаряше от желание баща му да научи за възможността новото му гадже да се окаже основател на демонопоклоннически култ и направо се вледеняваше при мисълта тези слухове да достигнат до Клейва. Рано или късно.
Клейвът щеше да чуе за това от другаде, независимо колко строго пазеха тази информация Алек и Магнус.
Законът е суров, но е закон, казваха ловците на сенки, а Алек отлично знаеше точно колко суров можеше да бъде. Виждал бе как се отнася Клейвът с ловци на сенки, заподозрени, че са извършили нещо нередно. За един долноземец щеше да е много по-лошо. Видял бе как хвърлят в затвора долноземския приятел на Клеъри, Саймън, който не беше направил абсолютно нищо. При мисълта Магнус, който имаше такова искрящо присъствие, да бъде затворен в мрака, Алек буквално потръпваше.
Предишната нощ си бяха легнали малко след като Теса си беше тръгнала, ала Магнус се беше въртял неспокойно в леглото. В един момент Алек се беше събудил за кратко и го бе видял да седи в леглото, вперил поглед в мрака. Когато Алек бе излязъл тази сутрин, Магнус спеше, проснат с разперени ръце и крака, сякаш тялото му се бе предало от изтощение, докато се беше мятал в леглото. Устата му беше отворена. Не беше онова въплъщение на изящество, каквото беше обикновено.
Алек беше свикнал да изпитва смесица от привързаност и раздразнение към хората, които обичаше. Обикновено започваше връзката с чувство на пълно раздразнение и минимална привързаност и с течение на времето раздразнението намаляваше, а привързаността се усилваше. Това описваше развитието на връзката му с Джейс, неговия парабатай и най-близък приятел, а отскоро и онова, което бе изпитвал към Клеъри Феърчайлд, когато се беше появила в живота им. Клеъри също беше изгубила спомени и тяхното възвръщане им беше помогнало да спечелят една война. В онзи случай самият Магнус беше направил магията за забравяне. А ето че сега изглеждаше така, сякаш някой бе бръкнал и в неговите спомени много, много отдавна.
Алек никога не бе намирал Магнус за дразнещ. Не беше сигурен какво означава това. Хаос се въртеше и вихреше около Магнус като облак от брокат и Алек не спираше да се удивява на собствената си търпимост към този хаос.
Сега беше на път към апартамента, прибираше се от сутрешната си тренировка. Беше хладно утро и по-голямата част на Париж беше покрита с пелена от роса. Слънцето тъкмо започваше да наднича иззад сградите на хоризонта.
Апартаментът на Магнус беше стряскащо хубав, ала в него нямаше стаи за тренировка, нито някой, с когото да тренира, така че Алек беше принуден да импровизира. Беше открил басейн недалече от реката. По някаква причина жителите на Париж бяха построили място за плуване близо до място, където можеха да плуват. Мунданите бяха странни.
В крайна сметка Алек беше поплувал в басейна. Косата и дрехите му все още бяха влажни. Жена с огромни слънчеви очила, които не беше възможно да са ѝ нужни, му подсвирна, подвиквайки: „Beau gosse!“2, докато минаваше покрай него.
Алек стигна до сградата на Магнус и изтича до апартамента, вземайки по три стъпала наведнъж. Отвори входната врата, викайки името на Магнус, а после се закова на място.
— Какво, по дяволите!
Магнус беше насред дневната и се рееше на около метър от земята, а около него се въртяха десетки книги и снимки. Три солидни орехови етажерки, призовани от апартамента му в Бруклин, по-голямата част от съдържанието им — разпиляна по пода, заемаха дясната половина на стаята. Един от рафтовете в ъгъла се беше наклонил настрани и изглеждаше така, сякаш съдържанието му всеки миг ще се изтърси през прозореца. Чинии с недоядени сладкиши осейваха масата и столовете.