— Искам имена, местата им за срещи и оригинала или копие от „Червените магически свитъци“ — отвърна Магнус. — И знам точно къде да отида. Слънцето много скоро ще залезе… ще стигнем на Парижкия пазар на сенките тъкмо когато отваря.
— Никога не съм бил на Пазар на сенките — отбеляза Алек. — Този в Париж особено бляскав и елегантен ли е?
Магнус се разсмя.
— О, не! Той е истинска кочина.
Глава 5
Пазарът на сенките
— Добре дошъл — заяви Магнус — на Арен дьо Лютес. Бил е гладиаторска арена. Бил е гробище. Сега е шейсет и осмият най-популярен туристически обект в Париж. А тази вечер е мястото, където елфическата ти леля Марта идва, за да си купи месечния запас от забранени от закона очи на тритон.
Стояха пред входа на Пазара — тясна уличка, минаваща покрай древни каменни трибуни. За онези, които бяха надарени със Зрението, уличката излизаше на голям кръг от отъпкан пясък, който все още ясно очертаваше яма за гладиатори, празен, ако не се брояха неколцина души. Ала за обитателите на Пазара това бе лабиринт от сергии, претъпкан с долноземци, хаос от викове и миризми.
Още преди да влязат, вече бяха привлекли изучаващи погледи. Алек ги усещаше и беше неспокоен и нащрек. Едно селки им хвърли разтревожен кос поглед, докато се приближаваше, а после свърна демонстративно.
Алек беше облякъл коженото си яке над пуловера, чиято качулка беше придърпал ниско, за да засенчи лицето си. Меки кожени ръкавици скриваха руните на ръцете му. Не можеше обаче да заблуди никого. Алек никога не можеше да мине за друго, освен за дете на Ангела. Беше очевидно от стойката, изяществото, погледа в очите му.
На нефилимите не беше забранено да посещават Пазара, но не бяха и добре дошли. Магнус се радваше, че Алек е до него, но това усложняваше нещата.
В навалицата от хора, минаващи по тясната уличка, за да излязат на същинския Пазар, изпитаха кратка, но силна клаустрофобия. Миришеше на мокри животни и застояла вода и всички бяха неприятно близо. А после взрив от ярка светлина приветства появата им на онова, което обитателите на Пазара наричаха — La Place des Ombres4. Тук миришеше на горящо дърво и подправки, на тамян и билки, съхнещи на слънцето. За Магнус то беше приятно познато, константа през десетилетия, векове на промяна.
— Парижкият пазар на сенките не е като повечето Пазари на сенките. Той е най-старият в света и има политическа и кървава история. Почти всеки по-значителен конфликт, който долноземците са имали с мундани, нефилими или помежду си преди деветнайсети век, е започвал именно тук. — Магнус претегли внимателно следващите си думи. — Това, което се опитвам да кажа, е да внимаваш.
Когато поеха покрай първите дюкяни, Магнус забеляза, че движението им е съпроводено от напрежение. Долноземците се събираха на групички и си шушукаха. Стрелкаха ги с обвинителни погледи, а някои от търговците спускаха пердето или затваряха прозорците си, когато ги видеха да се приближават.
Челото на Алек беше свъсено, стойката му — скована. Магнус спря, посегна демонстративно към ръката му и я стисна здраво. Един върколак тресна прозорчето на дюкяна си с ръмжене, когато минаха покрай него.
— Бездруго не исках да пазарувам оттам — каза Алек.
— Естествено, че не — отвърна Магнус. — Никой не иска да яде на място, наречено „Вълчи бургер“. Ама че канибалско.
Алек се усмихна, но Магнус предположи, че е само заради него. Очите му продължаваха да оглеждат всичко наоколо, бдителността му беше рефлекс, който му бяха набивали цял живот. Магнус пусна ръката му и го остави да се отдръпне мъничко настрани и назад; знаеше, че Алек си е избрал мястото, откъдето имаше най-добра видимост.
Първата им спирка беше голяма червена шатра, която се открояваше на една от главните алеи. Беше дълга, висока и тясна, разделена на преддверие и просторно основно помещение отзад. Вляво от входа имаше табелка с винена бутилка, пълна с червена течност, на която пишеше: КРЪВТА Е ЖИВОТ. ЖИВЕЙТЕ ДОБРЕ.
Магнус отметна червените завеси и пъхна глава в задната стая, където видя първия (и вероятно единствен) дегустатор на кръв, седнал зад извито махагоново писалище. Пенг Фанг имаше външния вид на млад мъж на двайсет и няколко години и широко, приятно лице с темпераментно излъчване и искрящи очи. Кичур от черната му коса беше боядисан в яркожълто, което му придаваше вид на дружелюбна пчела. Беше покачил крака върху писалището и си подсвиркваше весела мелодия.
Магнус познаваше Пенг Фанг от началото на осемнайсети век, когато кръвопреливанията започнаха да придобиват огромна популярност. Магнус се възхищаваше на предприемчивия дух, а Пенг Фанг имаше такъв в изобилие. Забелязал бе дупка в пазара — както и на Пазара — и я беше попълнил.