— Махнете се от шатрата ми! — кресна Пенг Фанг изведнъж, при което Магнус и Алек отскочиха рязко един от друг. Магнус се обърна и го видя да ги гледа сърдито през отвора на шатрата. — Стига си прегръщал ловци на сенки пред магазина ми! Никой няма да си купи кръв от някой, който има сергия за прегръщане на ловци на сенки пред дюкяна си! Махайте се!
Алек се отдръпна назад, за да потъне сред тълпата минувачи. Протегна ръка и прокара пръсти по тази на Магнус, докато се скриваше.
— Ще бъда наблизо — каза тихо, но така, че Магнус да го чуе. — Ще ти пазя гърба.
Пусна го и светът около Магнус се завърна като вихрушка. Алек го нямаше, беше се слял с множеството.
Магнус нави бутилковозелените си ръкави.
Опита се да прогони неловкото усещане, което го бе заляло, когато Алек беше казал: Така няма да се получи.
През следващия половин час Магнус обикаляше между магьосниците и елфите на Пазара на сенките, мъчейки се да купи информация. Сега, когато Алек не беше с него, се сливаше с останалите без проблем. Опитваше се да изглежда нормално, а не така, сякаш се намира под облак от подозрение или е на работа. Отби се през Les Changelings en Cage (сергия с противоелфически амулети, която се държеше от един начумерен магьосник), както и Le Tombeau des Loups (Гроба на вълците, сергия, където се продаваха антивърколашки магии и която очевидно се държеше от вампири). Погали най-различни забранени, странни на вид същества, които, подозираше, скоро щяха да се превърнат в съставки за отвари.
На няколко пъти поспря, за да погледа различни демонстрации на умения на магьосници от далечни земи, тласкан от професионално любопитство. Купи си редки магически съставки, които можеха да се намерят единствено на пазарите в Европа. Щеше истински да зарадва глутница върколаци в Мексико, осигурявайки им отвара, която да възвърне изгубеното обоняние на главатаря им.
Дори успя да си уреди нова задача, след като приключеше с тази неприятна история с култа, разбира се. Рибарска флота в Амстердам си имаше неприятности с пасаж русалки, подмамващи моряците да се хвърлят през борда. Щеше да се свърже с тях.
Не научи обаче нищо за „Алената ръка“.
От време на време поглеждаше назад, опитвайки се да зърне Алек. Нито веднъж не успя да го види.
Именно по време на едно от тези поглеждания назад, усети как го завладява същото чувство, както и по време на разходката, след като балонът им се разби — че го следят недружелюбни очи. Почувства студено усещане за заплаха, като задаващо се лошо време.
Измърмори заклинание, което да го предупреди, ако е привлякъл прекалено внимание, и докосна ушите си с ръце. Начаса усети гъделичкане в лявото ухо, лекичко, като допир с перо. Огледа се наоколо, но не забеляза нищо необичайно. Може би бе просто Алек, държащ го под око.
Минаваше покрай дюкян, пълен с наметала, когато усети по-силен допир, две первания по ухото, които едва не го накараха да подскочи.
— Истинска кожа от селки — каза собственикът на дюкяна с надежда. — Етично отгледано. Или пък какво ще кажеш за това? Козина от върколаци, които искаха да бъдат обръснати, за да бъдат по-аеродинамични.
— Прекрасно — отвърна Магнус, без да спира.
Свърна в една странична уличка, отдалечаваща се от основната част на пазара, а после зави още веднъж и се озова в задънена улица. Усети ново перване по ухото, последвано от подръпване.
Ръцете му лумнаха с магия и той заяви в празния въздух:
— Поласкан съм, но няма ли да е по-добре да престанем с игричките и да поговорим очи в очи?
Никакъв отговор.
Изчака още няколко мига, преди да остави пламъците да угаснат в ръцете му. Върна се до началото на уличката и в мига, в който пристъпи обратно в цивилизацията, почувства силно дръпване по ухото. Някой се взираше изключително настойчиво в него.
— Магнус Бейн! Стори ми се, че си ти.
Магнус се обърна по посока на гласа.
— Джони Рук! Какво правиш в Париж?
Джони Рук бе един от малцината мундани, които притежаваха способността да виждат Света на сенките. Обикновено се подвизаваше на Пазара на сенките в Лос Анджелис.
Магнус го измери с не особено ентусиазиран поглед. Джони имаше късо подстригана мръсно руса коса и едва набола брада; носеше черен тренчкот и тъмни очила (въпреки че беше нощ). В лицето му имаше нещо странно: Магнус беше чул слух, че Джони бил наел феи, за да подобрят за постоянно чертите му, но ако беше така, според Магнус си беше дал парите напразно. Беше известен като Мошеника Рук и беше неизменно верен на образа, който си беше създал.