Алек нямаше представа как изглежда в този миг, колко уплашен вид има, но лицето на баща му омекна.
— Виж, синко, не може да вярваш, че тази връзка има някакво бъдеще. Не и с долноземец или пък мъж. Аз… разбирам, че смяташ, че трябва да бъдеш верен на себе си, но понякога е най-добре да проявиш разум и да поемеш по различен път, дори ако се чувстваш… ако се чувстваш изкушен. Не искам животът ти да бъде по-труден, отколкото се налага. Толкова си млад и не знаеш какъв е светът наистина. Не искам да бъдеш нещастен.
Алек го зяпна.
— Как точно лъжите ще ме направят щастлив? Преди не бях щастлив. Сега съм.
— Как е възможно да си?
— Да казвам истината ме прави щастлив — заяви Алек. — Магнус ме прави щастлив. Не ме е грижа дали ще е трудно.
Върху лицето на баща му се бяха изписали такава скръб и тревога. Алек през целия си живот се беше страхувал да извика подобно изражение върху лицето му. Положил бе такива усилия да го избегне.
— Алек — прошепнал бе баща му. — Не искам да заминаваш.
— Татко — отвърнал бе Алек. — Ще замина.
Инстинктивна реакция го изтръгна от спомените, когато погледът му бе привлечен от червения кадифен блейзър на Магнус, проблеснал в далечината. Алек дойде на себе си и забърза натам, накъдето бе видял да отива сакото.
Когато го настигна, видя Магнус да свърва в тъмна алея зад редица сергии. Една фигура, обгърната в наметало, излезе от скривалището си и предпазливо го последва в алеята.
Алек нямаше време да ги последва бавно; вече бе изгубил Магнус от поглед, скоро щеше да изгуби и фигурата с наметалото. Втурна се да тича, като се промуши между вампир и пери, уловени в прегръдка, и бутна настрани група върколаци, които търкаляха пръчки. Стигна до началото на алеята и се долепи до стената. Надникна иззад ъгъла и видя фигурата с наметалото да се приближава към незащитения гръб на Магнус.
Сложи стрела в тетивата на лъка си и пристъпи в алеята.
— Не мърдай — каза, достатъчно силно, че онзи с наметалото да го чуе. — Обърни се бавно.
Фигурата с наметалото замръзна, разпервайки бавно ръце, сякаш за да се подчини. Алек дойде малко по-близо, за да види лицето ѝ. Едва успя да зърне тясна брадичка — човешка жена, както изглеждаше, с леко загоряла кожа — когато тя се обърна рязко, разперила пръсти. Алек политна назад, блъснат от ярка светлина, която замъгли зрението му, оставяйки само сянката на жената, тъмен отпечатък върху ослепителното сияние. Изпрати стрелата на сляпо, разчитайки на подготовката си да я насочи добре. Стрелата полетя и тъкмо преди да намери целта си, жената се премрежи от пътя ѝ. „Премрежи“ бе единственият начин да го опише. В един момент стрелата се носеше към нея, в следващия силуетът ѝ се беше извил и разтегнал и тя стоеше до отсрещната стена на алеята.
Жената отново се премрежи и се появи до него. Алек отскочи настрани, избягвайки в последния миг острието на меч. Отби следващата атака с лъка си. Обработеното с адамас дърво изтрака в метала и Алек, все още полузаслепен, замахна ниско с лъка и подкоси глезените на нападателката си, събаряйки я на земята. Вдигна високо лъка си и тъкмо се канеше да го стовари върху главата ѝ, когато тя отново се премрежи и се появи в началото на алеята.
Силен порив на вятъра, повял иззад нея, развя наметалото ѝ настрани. Част от качулката ѝ се отметна назад, разкривайки лявата половина на лицето ѝ под светлината на уличната лампа. Жена с тъмнокафяви очи и тънки устни. Права черна коса до раменете се спускаше покрай лицето ѝ, извивайки се около брадичката ѝ. Оръжието, което носеше, беше корейско, триостър меч, от онези, които бяха създадени, за да нараняват непоправимо човешката плът.
Алек присви очи. Лицето ѝ изглеждаше изцяло човешко, ала в него имаше нещо странно. Беше изражението ѝ, някак особено празно, сякаш тя непрекъснато се взираше някъде много далече.
Пронизителен звук на метал, стържещ по тухли, проряза въздуха зад него, отвличайки вниманието му за миг.
Загадъчната жена се възползва от моментното му разсейване и като вдигна меча над главата си, изрече думи на език, който Алек не разпозна, и го насочи към него. Оранжева спираловидна светлина избухна от върха му и миг по-късно земята в краката му изригна и едва не го повали. Алек се хвърли настрани, извади нова стрела от колчана и я постави в тетивата. Прицели се натам, където беше жената допреди секунда, но тя беше изчезнала.
Алек описа кръг с лъка в ръка и я забеляза, приклекнала на ръба на площадката на една сграда. Той пусна стрелата и се хвърли напред, изскачайки от алеята почти толкова бързо, колкото и стрелата. Жената се премрежи и се появи на една по-висока площадка в същата сграда. Стрелата издрънча в камъка. Жената с наметалото скочи, претъркулвайки се изящно през покрива на един дюкян, след което се изправи, тичайки по покривите на дюкяните.