Алек се втурна след нея, спринтирайки по пътеката зад тях, прескачайки торби с боклук и варели със стоки, въжета и колчета, и щайги. Жената беше бърза, ала скоростта си Алек черпеше от силата на ангелите. Настигаше я.
В края на пазара жената се озова в задънена улица. Приземи се и отново извика нещо на демоничния език. Въздухът пред нея заблещука и се раздра. Започнаха да се оформят очертанията на груб Портал.
Алек извади стрела и я задържа между пръстите си. Хвърли се към жената и тя се обърна към него, очаквайки нападение. Вместо това върхът на стрелата прониза наметалото ѝ, приковавайки я към една сергия.
— Пипнах те.
Алек светкавично зареди лъка си, прицелвайки се в нея.
Жената поклати глава.
— Не мисля така.
Алек не откъсваше очи от оръжието ѝ. Това беше грешката му. Светлина изригна от другата ѝ ръка и той политна във въздуха, размахал ръце, докато падаше. Видя как стената се приближава право към него и се извъртя, така че да я посрещне с крака. Преметна се напред и се приземи, приклекнал в калта.
Светкавично скочи на крака. Като по чудо, лъкът му не се беше счупил и той инстинктивно го вдигна. Жената — магьосницата — беше изчезнала. Всичко, което бе останало, бяха последните следи от Портала, докато той се затваряше и стопяваше. Алек описа кръг, вдигнал лъка си. Свали гарда едва когато се увери, че жената наистина я няма.
Тя беше магьосница, но и обучен воин. Представляваше сериозна заплаха.
— Магнус — ахна Алек.
Изведнъж му хрумна, че няма никаква гаранция, че магьосницата работи сама. Ами ако целта ѝ бе да го накара да се отдалечи от Магнус? Втурна се обратно към алеята, без да си прави труда да избягва нищо, изпречило се на пътя му, събаряйки колчета и палатки. Възмутените викове на обитателите на Пазара на сенките го следваха, докато тичаше.
Слава на Ангела, Магнус изглеждаше напълно невредим, беше излязъл от другия край на алеята, без да забележи нищо, и сега стоеше край един ъгъл наблизо и разговаряше със съмнителен на вид мундан с тренчкот и тъмни очила. В мига, в който го зърна, мъжът се сепна и побягна. Алек разбираше, че долноземците и ловците на сенки невинаги се погаждаха, но започваше да приема отношението на Пазара лично.
Магнус грейна в усмивка, когато го видя, и му помаха да се приближи. Алек почувства как и собственото му изражение омеква. Твърде много се тревожеше. Но като че ли винаги имаше толкова причини за притеснения. Нападения на демони. Усилието да защити онези, които обича, от нападения на демони. Непознати, опитващи се да го заговорят. Понякога всички тези мисли като че ли лягаха на раменете му, невидим товар, който Алек едва успяваше да носи, но който не можеше да остави.
Магнус стоеше, протегнал ръка към него. Скъпоценните камъни по пръстените му блещукаха и за миг той изглеждаше див и странен, но после се усмихна нежно. Алек бе залян от привързаност и усещането за невероятен късмет, че бе успял да спечели привързаността на Магнус.
— Здравей, миличък — каза Магнус и беше удивително, че има предвид него. — Какво ново?
— Ами — отвърна Алек — някой те следваше. Аз я пропъдих. Беше магьосница. Магьосница, готова за битка.
— Някой от „Алената ръка“?
— Не съм сигурен — каза Алек. — Не биха ли изпратили повече от един, ако разполагат с цял култ?
Магнус помисли.
— Обикновено, да.
— Откри ли това, което търсеше?
— В известен смисъл. — Магнус го улови под ръка, без да обръща внимание на калта по дрехите му, и тръгна с него по пътеката. — Ще ти разкажа всичко, когато се приберем, но най-важното е, че отиваме във Венеция.
— Надявах се, че бихме могли първо да си починем. И да заминем за Венеция утре.
— О, да — съгласи се Магнус. — Ще се наспим хубаво, а после ще ми е нужна цяла вечност, докато си събера багажа, така че ще отпътуваме утре вечер и ще пристигнем на сутринта.
— Магнус. — Алек се засмя. — Това опасна мисия ли е, или все още сме на почивка?
— По малко и от двете, надявам се. Венеция е особено красива по това време на годината. Какви ги говоря? Венеция е особено красива по всяко време на годината.
— Магнус. Ще тръгнем вечерта и ще пристигнем на сутринта? Няма ли да пътуваме с Портал?
— Не — отвърна Магнус. — Според Теса от „Алената ръка“ следят използването на Портали. Ще трябва да го направим по трудния начин, като мунданите, и да вземем най-разкошния, най-луксозния влак за романтично нощно пътуване през Алпите. Виждаш ли на какви жертви съм готов в името на безопасността?