— Ловците на сенки биха използвали постоянния Портал в Идрис, за да се придвижат — изтъкна Алек.
— Ловците на сенки трябва да се притесняват за това да оправдаят разходите си пред Клейва. Аз, не. Приготви се. Никоя мисия не е толкова опасна, че да не си струва да бъде изпълнена със стил.
Глава 7
„Ориент Експрес“
Наспаха се, а после на Магнус му беше нужна по-голямата част от деня, за да си събере багажа.
Призова още дрехи за Алек от един от любимите си бутици, „за непредвидени ситуации“. Алек настоя, че не иска нищо прекалено шикозно, но не можа да попречи на Магнус да призове няколко красиви пуловера без дупки, както и смокинг, който, както го увери, бил абсолютно необходим. Закуската дойде от пекарната на тяхната улица; обядът — от един traiteur7 в другия край на същата улица.
Най-сетне взеха неромантично, но практично такси до Gare de L’est, където Магнус с удоволствие видя как очите на Алек се разшириха, когато луксозните синьо-бели вагони на „Ориент Експрес“ се зададоха и спряха на перона с дълго, пронизително съскане. Няколко мъже и жени с ливреи слязоха и се заловиха да помогнат на чакащите пътници с багажа им.
Алек се заигра с вадещата се дръжка на чантата на колелца, в която Магнус го беше накарал да си прибере нещата. Беше го гледал как тъпче безформения си сак с направено на топка пране, докато накрая, обзет от истинско безумие, бе призовал няколко много хубави куфара от собствения си пурпурен комплект и бе наблюдавал бдително как Алек прибира в тях най-хубавите си и най-подходящи тоалети.
Сега Алек остави багажа си и се приближи до Магнус. Изпъна рамене и се приготви да качи най-големия куфар на Магнус във влака.
— Не, не — спря го Магнус.
Сложил леко ръка върху куфара, той се огледа наоколо с изражение на учтиво объркване. Много скоро един от красиво облечените носачи се появи, протягайки ръка за билетите им, и пое контрол над положението с багажа. Магнус почувства леко жегване на вина, когато младият мъж изпъшка изненадано, напрягайки се да вдигне чантите по стъпалата, ала един щедър бакшиш можеше да компенсира много.
Придружиха ги по коридора на пищно обзаведен спален вагон. Мекият килим, махагоновите стени и разкошните месингови брави и ключове за лампи напомниха на Магнус за годините, които беше прекарал с Камила Белкор, вампирската му любовница.
Камила. Когато връзката им беше приключила, „Ориент Експрес“ все още не съществуваше. Сега той бе туристическо връщане към миналото — все още луксозен, все още удобен, ала останка от една ера, която за почти всички в наши дни беше почти невъобразимо отдавнашна.
Магнус се върна към настоящето. За Алек „Ориент Експрес“ не беше носталгично напомняне за миналото, нито далечен приятен спомен, а приключение в настоящето, приключение с прекрасни ястия сред гора от увенчани със сняг планини, приключение със сън в удобно легло, докато ритмичното полюшвано на влака те приспива.
Стигнаха купето си в дъното на вагона. Верен на думата си, Магнус бе платил за най-луксозната опция — голям апартамент с дневна в предната част и спалня отзад. Между двете стаи имаше мъничка баня с душ, заобиколен от стъклени стени. Стените от лакирано палисандрово дърво и турските акценти придаваха на цялото място декадентска атмосфера. Магнус горещо одобряваше.
— Луксозните ни апартаменти са обзаведени в стила на градовете по пътя ни — обясни носачът, който още се мъчеше да вкара багажа на Магнус вътре. — Този е в стил Истанбул.
Магнус му даде щедрия бакшиш, който мъжът заслужаваше заради усилията си, и затвори вратата след него, обръщайки се към Алек в мига, в който влакът потегли с рязко движение.
— Какво ще кажеш?
Алек се засмя.
— Защо Истанбул?
— Стори ми се глупаво да избера парижкия или венецианския апартамент. Вече видяхме доста от Париж, а ни предстои да видим и доста от Венеция. Така че… Истанбул.
Настаниха се на дивана в дневната и загледаха как пейзажът минава покрай тях. Влакът започна да набира скорост. Само след няколко минути вече беше напуснал гарата и излизаше от Париж. Високите сгради отстъпиха място на жилищни квартали, докато най-сетне се понесоха между зелени хълмове и поля с повяхваща лавандула.
— Това е… — Алек махна с ръка към онова, което ги заобикаляше. — Това е…
Примига, неспособен да намери думи.