Подминаха още два вагона за развлечение (вагон за шампанско и вагон за наблюдение), преди да стигнат до ресторанта. Салонен управител ги посрещна на входа и ги отведе до елегантно драпирано сепаре в ъгъла. Малък месингов полилей над тях къпеше масата в топло сияние, а върху покривката имаше плашещо голям брой вилици, лъжици и ножове, подредени в най-различна ориентация спрямо чиниите.
Магнус поръча бутилка „Бароло“ и напълни чашите им, докато пейзажът се носеше покрай прозореца отвън. Вечерята беше печен на фурна омар от Ноармутие с масло и лимонов сок и гарнитура от картофи, пълнени с хайвер.
Алек не беше сигурен за хайвера. А после придоби смутен вид, задето не беше сигурен за хайвера.
— Винаги съм смятал, че хората го ядат просто защото е скъп.
— Не — отвърна Магнус. — Ядат го, защото е скъп и вкусен. Само че е сложно. Трябва да го ядеш бавно, за да усетиш наистина деликатния вкус и сложността му.
Взе парче картоф, сложи му сметана и щедра доза хайвер и го лапна. Задъвка бавно и съсредоточено, затворил очи.
Когато отново ги отвори, Алек се взираше внимателно в него, кимайки замислено. А после избухна в смях.
— Не е смешно — заяви Магнус. — Ето, ще ти приготвя един.
Повтори същото и подаде картофа на Алек с вилицата си. Алек изимитира представлението на Магнус, дъвчейки с пресилени движения, обръщайки очи назад в престорен екстаз. Магнус зачака.
Най-сетне Алек преглътна и отвори очи.
— Всъщност е много вкусно.
— Видя ли?
— Трябва ли всеки път да затварям очи?
— Така е по-вкусно. Почакай… виж.
От Алек се изтръгна едно приятно, удивено „О!“ когато, излизайки иззад един завой, влакът потъна в сърцето на френската провинция. Гъсти, тъмнозелени гори обрамчваха огледални езера, а в далечината планини, увенчани със сняг, бдяха над пейзажа. По-наблизо висока скала се издигаше над спретнати редици лозя като нос на кораб.
Магнус погледа пейзажа, а после лицето на Алек и отново пейзажа. Да види всичко това заедно с него, бе, като да види как светът се ражда отново. Магнус и преди бе пътувал през Парк дю Морван, но за първи път от дълго време насам и той изпитваше удивление.
— В един момент ще прекосим магическите бариери на Идрис и целият влак ще прескочи от близката граница до далечната само за миг. Чудя се дали ще го усетим.
В гласа му се долавяше копнеж, макар Алек да не беше живял в Идрис, откакто бе малък. Нефилимите имаха място, където можеха да се върнат, каквото и да става, земя с вълшебни гори и тучни поля, а в сърцето ѝ — град с блестящи стъклени кули. Дарен им от Ангела. Магнус беше мъж без родина по-отдавна, отколкото можеше да си спомни. Странно бе да види как компасът на душата на Алек се върти безпогрешно и открива дома. Компасът на неговата собствена душа се въртеше безцелно и той отдавна бе свикнал с това.
Седяха уловени за ръце, пръстите на Магнус бяха обвити около тези на Алек, докато двамата съзерцаваха как от изток се задават тежки облаци.
Магнус посочи един от тях.
— Този прилича на змия, която се връзва на възел. Онзи там е като кроасана, с който закусих тази сутрин. Онзи пък… лама, предполагам? Или пък баща ми? Чао, татко. Надявам се да не се видим скоро!
Той изпрати саркастична въздушна целувка.
— Това като със съзвездията ли е? — попита Алек. — Романтично е да описваш на какво ти приличат облаците?
Магнус мълчеше.
— Можеш да говориш за него, ако искаш — каза Алек.
— Баща ми демона или доведения ми баща, който се опита да ме убие? — попита Магнус.
— И за двамата.
— Не искам да си разваляме апетита за омарите — каза Магнус. — Опитвам се да не мисля за тях.
Магнус рядко споменаваше баща си, но след информацията от Джони Рук му беше трудно да го пропъди от мислите си. Непрекъснато се питаше какво ли би могло да означава това, че демонът, когото членовете на „Алената ръка“ почитаха, е именно баща му.
— Вчера си мислех за баща ми — подхвърли Алек колебливо. — Каза ми да остана в Ню Йорк и да се преструвам, че съм хетеро. Е, поне това имаше предвид.
Магнус си спомни една дълга, студена нощ, в която се бе видял принуден да застане между ужасено семейство върколаци и група ловци на сенки, сред които и родителите на Алек. На света имаше толкова много омраза, дори и сред избраниците на Ангела. Взря се в лицето на Алек и видя съмнението и страха, които баща му беше сложил там.