— Не говориш много за родителите си — подхвърли Магнус.
Алек се поколеба.
— Не искам да мислиш лошо за баща ми. Знам, че е правил разни неща в миналото… неща, с които не се гордее.
— Аз също съм правил неща, с които не се гордея — измърмори Магнус.
Нямаше си доверие да каже повече. В действителност Магнус открай време не харесваше Робърт Лайтууд. В една друга вселена би си помислил, че е невъзможно някога да го хареса. В тази вселена обаче и двамата обичаха Алек. Понякога обичта успяваше, колкото и безнадеждна да изглеждаше една промяна, когато всяка друга сила на света беше безсилна. Без обич чудото никога не идваше.
Магнус поднесе ръката на Алек към устните си и я целуна.
Не беше възможно Робърт да е чудовище. Та нали той беше отгледал този мъж.
Довършиха вечерята си в приятно мълчание, поспирайки, за да видят как слънцето обгръща далечните планини в пламъци, докато потъва зад върховете им. Първите звезди започнаха да изплуват върху притъмняващото небе.
Сервитьорът дойде и ги попита дали биха желали десерт или може би дижестив.
Магнус се канеше да попита какво предлагат, когато Алек, с искрици в очите, се усмихна широко на сервитьора.
— Всъщност — каза — мисля, че бихме искали да ни изпратите шампанско в купето. Какво ще кажеш, Магнус?
Магнус буквално беше замръзнал с леко отворена уста. Беше свикнал с двама много различни Александровци: самоуверения ловец на сенки и срамежливото му, неуверено гадже. Този Алек с блясък в очите беше нещо ново.
Алек стана и му подаде ръка, за да се изправи. Целуна го леко по бузата и задържа ръката му в своята.
Сервитьорът кимна учтиво и се усмихна лекичко с разбиране.
— Разбира се. В такъв случай bonne nuit8.
В мига, в който се прибраха в купето, Алек захвърли смокинга си и се отправи към леглото. Магнус усети трепет дълбоко в гърдите си… малко неща бяха по-секси от мъж в риза за смокинг, а на Алек тя стоеше изключително добре.
Благодарейки мълчаливо на ангела Разиел за всички тренировки, на които ловците на сенки трябваше да се подлагат, Магнус измагьоса охладена бутилка шампанско и я сложи върху плота. Вдигна две чаши и се усмихна, когато те се напълниха сами, оставяйки корка непокътнат, докато съдържанието на бутилката намаля. Присъедини се към Алек на леглото, подавайки му едната чаша. Алек я прие.
— За това да бъдем заедно — каза Магнус. — Където поискаме.
— Харесва ми да бъдем заедно — отвърна Алек. — Където поискаме.
— Santé9.
Двамата се чукнаха и отпиха; над ръба на чашата Алек беше впил в Магнус очи, в които все още грееше същият блясък. Магнус можеше да му устои, докато той го гледаше така, толкова, колкото можеше да устои и на пакостите, приключенията или добре ушито палто. Приведе се напред и притисна устни в тези на Алек, които бяха плътни и меки. Дълбока тръпка пробяга по тялото му. Вкуси свежото, тръпчиво вино в устата на Алек, докато прокарваше език по долната му устна. Алек ахна и отвори уста, за да позволи на Магнус да проникне в нея. Преметна ръка около врата му, без да пуска чашата с шампанско, извивайки тялото си така, че колосаните плисета на ризите им се отъркаха.
Припламна син огън и ето че чашите се озоваха върху нощното шкафче до леглото.
— О, слава на Ангела — каза Алек и се излегна, придърпвайки Магнус върху себе си.
Беше същинско блаженство. Стройните ръце на Алек бяха около него, целувките му бяха настойчиви, дълбоки и разтапящи костите. Силното му тяло издържаше тежестта на Магнус без никакво усилие.
Магнус се отпусна, потъвайки все по-дълбоко в бавните, продължителни целувки, в усещането от ръцете на Алек в косата му. Все още се целуваха, когато вагонът внезапно подскочи. Магнус се претърколи настрани и се озова по гръб. Чашите за шампанско бяха паднали върху леглото, разливайки пенливото си съдържание върху тях. Магнус погледна към Алек и го видя да мига, за да пропъди капчиците шампанско от ресниците си.
— Внимавай — каза Алек и като го улови за ръцете, го издърпа от леглото.
Чаршафът беше подгизнал, а Магнус беше паднал върху една от чашите, строшавайки я на парченца. Осъзна, че Алек се беше уплашил да не се пореже. Поколеба се, изненадан повече от загрижеността, отколкото от счупеното стъкло.
— Би трябвало да повикам някой да смени чаршафите — каза той. — Бихме могли да изчакаме във вагона за наблюдение…?
— Не ме е грижа — отвърна Алек, нетипично рязко. След миг се успокои. — Искам да кажа… да. Става. Добре.