Магнус прецени ситуацията и реши, че както често се случваше, решението беше магия. Размаха пръсти и леглото се оправи само — чаршафи полетяха във въздуха сред дъжд от сини искри, а после застлаха леглото с гладка, снежна белота.
Алек се беше сепнал от литналите във въздуха чаршафи и възглавници и Магнус се възползва от тази възможност, за да си свали смокинга и да разкопчае папийонката. След това пристъпи към Алек и прошепна:
— Смятам, че бихме могли да се справим по-добре от „става“.
Отново започнаха да се целуват, но вместо да го поведе към леглото, Магнус го издърпа към душа, улавяйки го за гайките за колана. Изненада пробяга по лицето на Алек, но той го последва на драго сърце.
— Ризата ти е напоена с шампанско — обясни Магнус.
Алек наведе очи към тази на Магнус, която беше станала прозрачна. Изчерви се леко и промълви:
— Твоята също.
Магнус се усмихна, притискайки извивката на устните си до тези на Алек.
— Напълно си прав.
Направи лек жест и от душа потече гореща вода, обливайки и двамата. Магнус видя едва забележимите тъмни извивки на руни под тънката подгизнала материя на ризата на Алек. Сребърни точици от светлина и вода блещукаха в нищожното разстояние между тях. Магнус сложи ръце върху Алек и изхлузи ризата и тениската му през главата му. Струи вода заблещукаха върху голите гърди на Алек, стичайки се по браздите на мускулите му.
Магнус го привлече към себе си и отново започна да го целува, разкопчавайки копчетата на ризата си със свободната си ръка. Усети силните ръце на Алек на гърба си, тънката подгизнала риза — почти никаква преграда и все пак — така непреодолима. Наведе глава и прокара устни по влажната линия на шията му, стигайки до голото му рамо.
Алек потрепери и го притисна към стъклената стена. На Магнус му беше адски трудно да си разкопчае ризата.
Алек улови устата му, преглъщайки стона му. Целувката беше дълбока и настойчива, устните им — движещи се заедно, също така жадни, както и мокрите им ръце. Докато се мъчеше да се оправи с копчетата си, Магнус забеляза странно блещукане във въздуха извън душа, недалече от тавана.
Почувства как Алек замръзна, усетил новото, различно напрежение в тялото му, а после проследи погледа му. Две зловещи сияещи очи примигваха срещу тях през парата.
— Точно сега ли — прошепна Алек до устата на Магнус. — Не може да е истина.
Магнус измърмори заклинание до устните му. Пара изригна от душа и се събра около блещукането. В мъглата изникнаха очертанията на огромно същество с формата на стоножка. Демонът древак скочи.
Магнус изрече още няколко резки думи на демоничен хтонически. Стените на душкабината се замъглиха и втвърдиха в същия миг, в който демонът древак избълва струя разяждаща киселина към тях.
Алек дръпна Магнус на пода и изскочи от душкабината, при което се хлъзна по мокрия под и се блъсна в дървения шкаф от другата страна на стената. Сграбчи несръчно долното чекмедже и го отвори рязко.
Магнус нямаше представа защо, докато не го видя да се изправя със серафимска кама в ръката.
— Мюриъл.
Преди древакът да успее да нападне отново, Алек се хвърли към тавана, замахвайки напред. Двете половини на демона тупнаха на пода зад него и изчезнаха.
— Толкова е странно, че има ангел, на име Мюриъл — отбеляза Магнус. — Мюриъл ми звучи като начумерена учителка по пиано. — Престори се, че вдига въображаема серафимска кама и каза напевно: — Пралеля Мюриъл.
Алек се обърна към него, гол до кръста, с мокър панталон, огряван от светлината на звездите и сиянието на серафимската си кама, и за миг Магнус занемя от неподправено физическо привличане.
— Древакът няма да е сам — заяви Алек.
— Демони — каза Магнус кисело. — Знаят как да убият настроението.
Прозорецът на купето им изригна, посипвайки стаята с дъжд от стъкла и отломки. Магнус в миг изгуби Алек от поглед в облак от прах. Направи крачка напред и бе посрещнат от създание с дълго черно тяло, източени крака и куполовидна глава, завършваща с издължена зурла. То се приземи пред него и изсъска, оголвайки редици назъбени, остри зъби.
Магнус махна с ръка и една локва вода на пода се вдигна и обгърна демона в голям, прозрачен мехур. Демонът загуби ориентация, когато сферата се преобърна. Магнус махна с ръка и топката вода изхвърча през прозореца.
Начаса друг демон зае мястото на предишния. Опита се да го нападне отстрани и замалко да откъсне парче от крака му с щракащите си челюсти. Магнус се дръпна със залитане към леглото, щракайки с пръсти, докато отстъпваше; вратите на гардероба се отвориха и се блъснаха в приближаващото се насекомо.