Това почти не го забави. То изсъска и натроши дървените врати на парчета с яките си челюсти. Тъкмо когато се канеше да скочи, яркото бяло сияние на серафимската кама на Алек се вряза между двете съцветия от очи върху куполовидната му глава, разцепвайки я на две.
Алек издърпа острието от тялото му и заяви:
— Трябва да вървим.
Взе лъка си, давайки знак на Магнус да го последва, и те изскочиха от погрома в купето в притихналия спален вагон навън. След хаоса отпреди миг, тишината в коридора беше странна. Не се чуваше нищо, освен ритмичното потракване на колелата върху релсите и тихата класическа музика, която се носеше от невидими тонколони на тавана. Меки жълти светлини люлееха леко сенките във валс в ритъма на влака.
Алек се огледа напред и назад, стиснал лъка си в очакване на следващото нападение. Зловещата тишина се задържа още няколко секунди, а после го чуха. Далечно потрепване, едва доловимо в началото, като дъждец, ромонещ по покрива. Скоро звукът се усили, тракане и думкане, нарастващо по честота и брой.
Алек се прицели нагоре, докато шумът все повече нарастваше — десетки драскания на нокти по метал, сякаш влакът минаваше през буря.
— Заобиколени сме. Да вървим в съседния вагон. Бързо.
Магнус се отправи към близката врата, но резкият глас на Алек го спря:
— Натам са другите спални вагони. В тях има мундани.
Магнус смени посоката и се втурна към далечната врата следван от Алек. Затичаха по коридора, отвеждащ в последния вагон, където беше барът, пълен с долноземци. Млада жена върколак с рокля от мъниста, която тъкмо минаваше по коридора, се закова на място при вида им.
Пет масивни демони раум нахълтаха през прозорците и тя изпищя. Алек се хвърли върху нея, предпазвайки я с тялото си и пронизвайки демона, който се мъчеше да ги смачка. Пипалата на друг от демоните се обвиха около тях и Алек се претърколи с върколашкото момиче в ръцете си, посичайки пипалата със серафимската си кама.
Един от останалите демони се затътри към звуците, идващи откъм бара. Магнус изпрати взрив от изпепеляваща светлина към него.
— Това демон ли е? — чу как изкрещя някой. — Кой го е поканил?
— Не виждаш ли знака, демоне! — каза друг.
— Всички добре ли са? — извика Магнус и един демон се възползва от моментното отвличане на вниманието му, за да му се нахвърли.
Същински кошмар от пипала и зъби се извиси пред Магнус, само за да изригне и да се превърне в нищо със стрела в гърба. Магнус погледна през мъглата и припламналата светлина към Алек, приклекнал на пода с лък в ръка.
Върколашкото момиче го гледаше със страхопочитание. Тъмният прах на убити демони и тънък слой пот лъщеше върху покритата с руни гола кожа на Алек.
— Напълно грешах за ловците на сенки. От сега нататък можеш да поискаш да сторя всичко за борбата ви против демоните — заяви момичето убедено. — И аз ще го направя.
Алек обърна глава към нея и я погледна.
— Всичко?
— На драго сърце — отвърна момичето.
— Как се казваш? — попита я Алек.
— Жулиет.
— От Париж ли си? — попита Алек. — Ходиш ли на Пазара на сенките там? Познаваш ли елфическо дете, на име Роуз?
— От Париж съм — отвърна момичето. — Познавам я. Тя наистина ли е дете? Мислех, че е просто елфическа измама?
— Следващия път, когато я видиш, ще я нахраниш ли? — помоли Алек.
Върколашкото момиче примига и изражението му омекна.
— Да — отговори. — Мога да го направя.
— Какво става там? — Гоблинът, с когото бяха говорили по-рано, се откъсна от партито и изскочи в коридора. Очите му се разшириха. — Има демонска слуз навсякъде и цял куп нефилимска плът! — извика през рамо.
Алек се изправи и отиде при Магнус, който щракна с пръсти и накара все още мократа тениска на Алек да се появи в ръката му. Алек я грабна с видимо облекчение. Магнус и върколашкото момиче загледаха малко печално как се облича.
След като го направи, Алек улови ръката на Магнус.
— Стой близо до…
Магнус не можа да чуе края. Преди да успее да извика, нещо се обви около кръста му и го издърпа от хватката на Алек, вдигайки го във въздуха. Пронизваща до костите болка го зашемети, изтръгвайки дъха от гърдите му. Чу звук на трошащо се стъкло и усети как стотици мънички парченца се впиват в кожата му.
Светът примига и съзнанието му се завърна миг по-късно с рева на вятър, който виеше в ушите му, и вледеняващ въздух, който брулеше лицето му. Замаян и дезориентиран, Магнус вдигна поглед и видя пълната луна, рееща се над острите планински върхове. Под него влакът летеше по мост.