Самият той висеше във въздуха над една пропаст. Единственото, което го спираше да не полети към смъртта си, бе черното пипало, обвито около кръста му.
Пипалото не беше голяма утеха.
Глава 8
Скоростта на огъня
Алек се взираше — все така протегнал ръка, със сърце, забравило да бие — към празното място, където Магнус беше стоял броени секунди по-рано.
Само допреди миг той държеше ръката му. Сега стоеше, посегнал към прозореца, който се бе превърнал в десет хиляди миниатюрни, назъбени парченца, осеяли мекия виненочервен килим.
Разтърси го тръпка; не можа да потисне мисълта за всичко, което беше изгубил в битката в Аликанте. Не можеше да изгуби и Магнус. Би трябвало да бъде боец и войник, сигурна светлина против мрака. Ала ужасът, който го прониза сега, бе разтърсващ и дълбок, по-силен от всеки страх, който бе изпитвал в битка.
До ушите му долетя вик, едва доловим сред воя на вятъра, и той се хвърли към строшения прозорец.
Магнус беше там, провесен във въздуха досами влака. Намираше се в хватката на създание, приклекнало на покрива на влака. То приличаше на дърво, направено от дим, и Магнус беше уловен в черните му клони, с ръце, приковани от тъмни пипала. Под тях зееше огромна пропаст.
Подобната на дим повърхност на демона бълбукаше и се вълнуваше във въздуха. Алек се изкушаваше да изпрати няколко стрели в него, но не искаше да го предизвика, не и докато създанието стискаше Магнус. Магнус също не бе в състояние да използва магия, тъй като ръцете му не бяха свободни. Алек погледна в пропастта; беше прекалено дълбока, за да види дъното.
— Магнус! — изкрещя. — Идвам!
— Чудесно! — изкрещя Магнус в отговор. — Аз просто ще си повися тук дотогава!
Алек се покатери в рамката на прозореца и се закрепи, докато влакът се полюшваше, отправяйки мълчалива благодарност към руната за ловкост, задето му помагаше да запази равновесие. Вдигна ръце и се улови за буквите Т и Е в началото на думата INTERNATIONALE, написана с месингови букви на вагона, над прозореца. Всичко, което трябваше да стори, бе да се издърпа нагоре и да преметне крака на покрива.
Би трябвало да се получи. Беше правил подобни упражнения стотици пъти по време на обучението си. Само че буквата Т не се оказа така добре закачена, както беше очаквал, и сега се отскубна наполовина със стон, пиронът ѝ се изтръгна и огъна. Алек успя да качи само единия си крак на покрива, преди буквата да се откъсне напълно. Трескаво опита да се залови за нещо, разперил ръце и крака върху извития ръб на вагона.
— Добре ли си? — извика Магнус.
— Всичко върви по план!
Алек започна да се пързаля надолу, по няколко бавни сантиметра наведнъж.
Неподправена нужда кипеше във вените му. Отчаянието превърна ръцете му в хищни нокти. Със сила, родена единствено от волята да спаси Магнус, успя да подпре единия си крак на нещо и като се оттласна, се покатери трескаво върху покрива.
Преди да успее да се изправи, нещо солидно и тежко го блъсна изотзад. Пипала се сключиха около краката и кръста му и го стиснаха. Дузини малки червени смукалца се впиха в мокрия плат на тениската му, изгаряйки кожата му.
Алек се взря в големите изпъкнали очи и зейналата паст на демон раум. Издавайки влажен, потракващ звук, чудовището замахна към него. Неспособен да използва лъка или да достигне серафимската си кама, Алек прибягна до единственото оръжие, което имаше на разположение. Вдигна юмрук и го стовари в лицето на демона раум.
Юмрукът му срещна едно изпъкнало око. Лакътят му го удари в муцуната. Продължи да го налага по лицето, докато пипалата не се охлабиха достатъчно, та да успее да се изтръгне с ритници. Падна по гръб и се преметна, приземявайки се приклекнал. Свали лъка си, постави стрела в тетивата и я изпрати в мига, в който демонът замахна към него.
Чудовището отклони първата стрела с пипало, но залитна, когато втората се заби в коляното му. Най-сетне спря нападението си, когато почти от упор третата стрела потъна в гърдите му. Демонът изцвърча в агония, олюля се, изгуби равновесие и се прекатури от влака.
Лъкът издрънча на покрива. Алек изпусна дъха си и сложи ръка върху метала, за да си възвърне равновесието. Тялото му гореше от десетките малки отровни рани, оставени от пипалата на демона. Извади стилито си и като го притисна до сърцето си, си нарисува иратце. В миг тежестта в гърдите му се вдигна, сковаността се стопи.
Алек си пое рязко дъх. Демонската отрова не се лекуваше лесно. Облекчението беше само временно.