Магнус — помисли си. — Бягай. Защити се.
Чудовището от дим се хвърли в атака в същия миг, в който тъмна фигура се изпречи между него и Алек и Магнус.
Жена с черна коса и черна наметка, които се развяваха на вятъра. В едната си ръка стискаше триостър меч, който грееше на лунната светлина.
— Назад! — извика тя. — Аз ще се погрижа за това.
Размаха ръка и демонът от дим нададе пращящ писък, като дърво, трошащо се, докато гори.
— Виждал съм я и преди — каза Алек учудено. — Това е жената, с която се бих на Пазара на сенките в Париж. Магнус…
Нов прилив на мъчителна, отровна болка се разля по тялото му. Зрението му се замъгли. Имаше чувството, че са го пребили, удряли в стомаха, че краката му са отсечени изпод него.
— Магнус — повтори.
Небето започна да се продънва, звездите гаснеха една по една, но Магнус беше там и го хвана.
— Алек — повтаряше той отново и отново и гласът му изобщо не приличаше на неговия, който беше хладен и пренебрежителен, и очарователен. Сега той бе хриплив и отчаян. — Алек, моля те.
Тежест легна върху клепачите на Алек. Сякаш всичко в света искаше да ги затвори. Той обаче си заповяда да ги задържи отворени за един последен поглед: Магнус, надвесен над него, необичайните му, прекрасни очи бяха последната светлина, която му оставаше.
Искаше да му каже, че всичко е наред. Магнус беше в безопасност. Алек имаше всичко, което искаше.
Опита се да вдигне ръка и да го докосне по бузата. Не можа.
Светът беше толкова тъмен. Лицето на Магнус избледня и като всичко друго беше погълнато от сега беззвездното нощно небе.
Глава 9
Шинюн
Демонска киселина беше унищожила половината от купето им. Всъщност целият влак беше пострадал сериозно, което бе скрито от очите на мунданските служители и пътници с помощта на хитра комбинация от магически прах и намеци за веселящи се членове на европейски кралски семейства.
Магнус тъкмо възстановяваше дървената ламперия, като междувременно провеждаше и мъничко преобзавеждане, когато чу Алек да се размърдва. Беше едва доловимо движение под завивките, но Магнус го чакаше цяла нощ.
Обърна се и видя как Алек отново помръдна. Побърза да се приближи и застана до леглото.
— Здравей, красавецо, как се чувстваш? — промълви.
Алек протегна ръка, без да отваря очи. Беше мълчалив, ала изпълнен с доверие жест… жестът на момче, което винаги можеше да разчита на любящи ръце и любящи гласове, когато беше болно или ранено. Магнус помнеше, когато самият той се беше появил в Института, повикан, за да изцели Алек от демонски наранявания. Изабел беше в паника, Джейс крачеше напред-назад с преболяло лице.
То беше напомнило на Магнус за отдавна отминали времена, за нефилими, към които бе привързан някога, и колко силно бяха привързани те един към друг. Да види начина, по който Уил и Джем се обичаха, беше променило чувствата му към нефилимите и да види Джейс — спокойния, превъзхождащ всички Джейс — съкрушен заради Алек, го беше накарало да го харесва много повече.
Сега ръката на Алек беше протегната към него и Магнус я пое като предложеното доверие, каквото беше. Кожата на Алек беше хладна. Магнус притисна буза до сплетените им ръце, затваряйки очи за миг, оставяйки облекчението, че Алек е добре, да го залее като вълна. Кожата на Алек беше горяла от треска известно време, ала Магнус имаше голям опит в лекуването на нефилими.
Тъй като ловците на сенки, колкото и да бяха любящи, до един бяха безразсъдни лунатици.
Естествено, Алек се беше държал като безразсъден лунатик, за да спаси живота на Магнус. Отново го видя, закрепен върху покрива на вагона, докато влакът летеше през криволичещи планински проходи, дрехите му — мокри, кожата му — изцапана с кръв и прах. Беше едновременно сърцераздирателно и секси.
— Бил съм и по-добре. — Чаршафите на Алек бяха влажни от пот, но цветът на лицето му се завръщаше. Седна и одеялото се плъзна до голия му кръст. — Както и по-зле. Благодаря ти, че ме излекува.
Магнус приседна и вдигна свободната си ръка над гърдите на Алек. Бледосиньо сияние бликна от дланта му, блещукайки, преди да потъне в кожата на Алек.
— Сърцето ти бие по-силно. Трябваше да ми кажеш да се погрижа за отровата незабавно.
Алек поклати глава.
— Ако не си забравил, един демон октопод се опитваше да те отвлече.
— И като стана дума за това — каза Магнус. — Дълбоко съм ти задължен, задето ми спаси живота. Много съм привързан към него. И все пак, ако се стигне до избор между твоя живот и моя, Алек, не забравяй, че аз вече съм живял много дълго.