— Опитвах се да защитя Магнус — каза Алек.
— Разбирам това. Биеш се добре.
За миг се възцари мълчание.
— Ти също — каза Алек.
Лидерът на „Алената ръка“, който и да беше той, знаеше, че те идват. Магнус искаше да бъде в безопасност. Искаше Алек да бъде в безопасност. Искаше всичко това да свърши.
— Да си поръчаме още една бутилка — заяви, махвайки с ръка към бармана — и да вдигнем наздравица за новото ни партньорство.
Бутилката пристигна пред тях и чашите им бяха напълнени. Магнус вдигна неговата в наздравица.
— Е — каза, усмихвайки се лекичко, — напред към Венеция.
Тримата се чукнаха и отпиха. Мислите на Магнус се насочиха към неща по-приятни от демонски култове. Мислеше си за града от течно стъкло и движещи се води, града на канали и мечтатели. Гледаше Алек, здрав и невредим, сините му очи бяха така ясни, гласът му — котва в бурно море.
Осъзна, че бе грешал, мислейки си, че Париж е градът, който ще постави наистина добро начало на връзката им. Още преди историята с култа Алек не беше особено впечатлен от Айфеловата кула или балона, не и по начина, по който Магнус би искал да бъде. Париж бе градът на любовта, но можеше да бъде и градът на повърхностното, на ярките светлини, които се отдръпват и бързо се изгубват. А тази светлина Магнус не искаше да изгуби. Щеше да направи по-добра постановка. Този път щеше да направи нещата както трябва.
Венеция бе мястото за Алек. Венеция имаше дълбочина.
Втора част
Град на маски
„… някога Венеция бе скъпа;
Приятното седалище на всякакви веселия,
тържеството на земята, маскарадът на Италия!“
Глава 10
Лабиринт от вода
Магнус дръпна пердетата настрани и излезе на балкона на хотелската стая.
— А, Венеция. На света няма друг град като теб.
Алек го последва навън и се надвеси над парапета. Погледът му проследи една гондола, която се плъзна по канала и изчезна зад ъгъла.
— Малко мирише.
— Това е атмосферата.
Алек се ухили.
— Е, атмосферата е доста силничка.
Единственото хубаво на демонската атака от предишната нощ бе, че след десетината заклинания, направени на всички участници, както и на немалко странични наблюдатели, мунданите, които отговаряха за влака, не бяха забелязали силната врява, нито гигантската дупка в един от вагоните им. Пристигнаха във Венеция в десет часа сутринта, почти навреме.
Едно пътуване с водно такси по-късно, вече бяха пристигнали в хотел „Белмонд Киприани“, само на няколко пресечки от бившето седалище на „Алената ръка“.
Магнус влезе обратно в апартамента им и махна с ръка към куфарите си. Те се отвориха и започнаха да се разопаковат сами. Блейзъри и сака хвръкнаха в очакващия ги дрешник, бельо се сгъна и се пъхна в чекмеджетата, обувки се строиха в спретната редичка до вратата, а ценните вещи се заключиха в сейфа.
Магнус отново се обърна към Алек, който следваше движението на слънцето по безоблачното небе с лека гримаса.
— Знам какво си мислиш — каза Магнус. — Закуска.
— Нямаме време. — Шинюн нахълта в апартамента им, без да чука. — Незабавно трябва да претърсим изоставеното им седалище.
Тя, естествено, вече се беше преоблякла в костюм с италианска кройка, който грееше от магии и защити.
Магнус я изгледа неодобрително.
— Не работим заедно от кой знае колко време, Шинюн Юнг, но има нещо, което трябва да научиш за мен възможно най-бързо, и то е, че се отнасям много сериозно към храненията си.
Шинюн погледна към Алек, който кимна.
— Във всеки един момент е възможно да организирам цяла нова стъпка в мисията ни, въртяща се около посещението на някой ресторант или бар. И ако го направя, наистина ще си заслужава.
— Ако е толкова важно… — започна Шинюн.
— Ще се храним по три пъти на ден. Закуската е един от тези три пъти. Всъщност закуската ще бъде най-важният от тези три пъти, защото закуската е най-важното хранене за деня.
Шинюн погледна към Алек, който заяви напълно сериозно:
— Много мисии, целящи да сложат край на някое голямо зло, са се проваляли, защото на някого му е паднала кръвната захар.
— Наистина слушаш, когато говоря! — възкликна Магнус.
Алек отправи на Шинюн извинителна усмивка, на която тя не отговори със същото.
— Добре — каза магьосницата. — Е, откъде започва вашият план за деня?