Любовните истории изискваха страшно много работа.
Под тях тъмни листа пълзяха по червени тухлени стени покрай брега на реката, а уличните лампи грееха в розово, оранжево и синьо между боядисаните в бяло сгради и тесните калдъръмени улици. От другата им страна бяха градините на Тюйлери, чието кръгло езерце се взираше в тях като око, и стъклената пирамида на Лувъра, прорязана от червен лъч. Магнус си спомни как Парижката комуна бе подпалила Тюйлери, спомни си пепел, издигаща се във въздуха, и кръв по гилотината. Париж бе град, който носеше петната на дълга история и отдавнашна скръб; през ясните очи на Алек Магнус се надяваше те да бъдат отмити.
Щракна с пръсти и до масата се появи бутилка, охлаждаща се в кофичка с лед.
— Шампанско?
Алек скочи от стола си.
— Магнус, виждаш ли стълба дим там долу? Да не би да е пожар?
— Да разбирам, че не искаш шампанско?
Алек посочи към един булевард покрай Сена.
— Има нещо странно в този дим. Носи се обратно на вятъра.
Магнус махна с чашата за шампанско.
— Нищо, с което pompiers1 не могат да се справят.
— Димът започна да прескача покривите. Току-що свърна надясно. Сега се крие зад един комин.
Магнус замълча за миг.
— Моля?
— Добре, димът току-що прескочи Улицата на пирамидите.
Алек присви очи.
— Можеш да различиш името оттук?
Алек го погледна учудено.
— Преди да тръгнем, разгледах много внимателно картата на града. За да се подготвя.
Поредното напомняне, че Алек се подготвя за ваканция така, сякаш се готви за нефилимска мисия, защото това беше първата му ваканция. Магнус погледна гъстия черен пушек, който се издигаше в небето, надявайки се, че Алек греши и те ще могат да се върнат към романтичната вечер, която беше планирал. За съжаление, Алек не грешеше: облакът беше прекалено черен и прекалено компактен; струйки като пипала се проточваха от него и пърхаха във въздуха, пренебрегвайки безцеремонно вятъра, който би трябвало да ги разпръсне. Изведнъж вниманието му беше привлечено от някакво проблясване под струите на дима.
Алек беше на ръба на платформата, приведен плашещо много напред.
— Двама души преследват това… създание от дим. Мисля, че виждам серафимски ками. Ловци на сенки.
— Ура за ловците на сенки — каза Магнус. — Тук присъстващите не се включват в ироничното ми ура, разбира се.
Изправи се и с един решителен жест накара балона да се сниши, осъзнавайки с разочарование, че се налага да погледнат отблизо. Макар зрението му да не бе така остро като това на Алек, подсилено с руна, не след дълго видя под дима две тъмни фигури, които се гонеха по покривите на Париж.
Различи лицето на жена, вдигнато към небето и сияещо като перла. Дълга плитка се развяваше зад нея, като змия от сребро и злато. Двамата ловци на сенки тичаха отчайващо бързо.
Димът се изви покрай редица търговски сгради и над една тясна улица, а после се разстла над жилищен блок, избягвайки тавански прозорци и вентилационни шахти. И през цялото време ловците на сенки го преследваха, посичайки всяко черно пипало, замахнало твърде близо. В тъмния водовъртеж от дим множество жълти светлини като светулки се рояха по двойки.
— Демони иблис — измърмори Алек и сграбчи лъка си, поставяйки стрела в тетивата.
Магнус беше простенал, когато бе осъзнал, че Алек възнамерява да вземе лъка си на вечерята.
— Как изобщо би могло да ти се наложи да простреляш каквото и да било с лък на Айфеловата кула? — попитал бе, а Алек просто се бе усмихнал меко и свивайки рамене, бе преметнал оръжието на гърба си.
Магнус знаеше, че е безсмислено да предлага да оставят парижките ловци на сенки да се погрижат сами за каквото и дразнещо демонично бедствие да се разиграваше пред тях. Алек беше буквално неспособен да обърне гръб на която и да било добра кауза. Това бе едно от най-привлекателните му качества.
Вече бяха доста по-близо до покривите. Платформата се люшкаше застрашително, докато Магнус се промушваше покрай комини, жици и тавански стълби.
Вятърът беше опасно силен. Магнус имаше чувството, че се бие с цялото небе. Балонът се поклащаше, разлюлявайки цялата платформа, и кофичката лед се преобърна. Магнус едва успя да избегне сблъсъка с един висок комин и загледа как бутилката шампанско полетя от ръба, избухвайки във взрив от стъкло и пяна, когато се пръсна върху покрива под тях.
Отвори уста, за да каже нещо за тъжната загуба на шампанското.
— Съжалявам за шампанското — каза Алек. — Надявам се, че не беше някоя от най-ценните ти бутилки или нещо такова.