Магнус не можеше да си представи как основава култ, но ако трябваше да го направи, лесно можеше да се види как избира точно тази сграда за това.
— Място съвсем по твой вкус — подхвърли Алек.
— Невероятно е — съгласи се Магнус.
— Онова, което най-много се набива на очи обаче, са хората, които непрекъснато влизат и излизат. Приятелката ти Теса не каза ли, че е изоставено?
Венеция винаги беше пълна с хора, които превръщаха улиците в също такова живо движение, както и каналите, но Алек беше прав. През двукрилата врата на палацото влизаше постоянен поток от хора.
— Ами ако „Алената ръка“ все още действа тук? — попита Алек.
— В такъв случай задачата ни става по-лесна — нетърпеливо каза Шинюн.
— Това очевидно не са никакви последователи на култ — изтъкна Магнус. — Погледнете колко са отегчени.
И наистина, мъжете и жените, които влизаха и излизаха от палацото, изглеждаха така, сякаш тичат по задачи. Носеха камари дрехи, кашони или купчини столове. Човек, облечен с униформата на готвач, се появи със съдове за подгряване, покрити с фолио. Никакви роби, маски или стъкленици, пълни с кръв, нито следа от животни за приношения. Някои от тях бяха долноземци, забеляза Магнус.
Той се отправи към най-долноземния от тях — зелен дриад, който стоеше до входната врата и говореше разпалено с един сатир, държащ клипборд.
Когато го видя да се приближава, дриадът се сепна.
— Леле… ти да не си Магнус Бейн?
— Познаваме ли се? — попита Магнус.
— Не, но определено би могъл да ме опознаеш — отвърна дриадът, изпращайки му въздушна целувка.
Зад него Алек се прокашля силно.
— Поласкан съм, ала както чуваш, вече съм заплют. Или по-точно, накашлян.
— Жалко. — Дриадът смушка сатира в гърдите. — Това е Магнус Бейн!
Без да вдига очи от клипборда, сатирът заяви:
— Магнус Бейн не е поканен на партито. Чувам, че е, понеже излиза с ловец на сенки.
Дриадът ги изгледа извинително.
— Хи-то за ов-леца на енки-с — прошепна той силно на сатира. — Ов-лецът на енки-с е тук и може да те у-еч.
— Аха, и освен това разгадах тайния ви език — сухо каза Алек.
Магнус придоби наранен вид и се обърна към спътниците си.
— Не мога да повярвам, че не съм поканен на партито. Аз съм Магнус Бейн! Дори тези двамата го знаят.
— Какво парти? — попита Шинюн.
— Съжалявам — продължи Магнус, — нека да се овладея. Парти, на което Алек не е поканен, не е парти, на което бих искал да присъствам.
— Магнус, какво парти? — повтори Шинюн.
— Според мен на Шинюн ѝ се струва странно — обясни Алек на Магнус съвсем бавно, — че има парти с долноземци, което ще се състои в бившето седалище на „Алената ръка“.
— Ти — обърна се Шинюн към дриада с властен тон. — Какво каза той за някакво парти?
Дриадът придоби озадачено изражение, но отговори достатъчно охотно:
— Балът с маски тази вечер, за да отпразнуваме победата над Валънтайн Моргенстърн във Войната на смъртните. Това голямо място току-що беше обявено за продан и един магьосник го нае за големия купон. Пристигат гости от целия Свят на сенките. Цял куп от нас дойдохме с влак от Париж. — Той изду гърди, бузите му бяха изумрудени от гордост. — Нали знаеш, ако долноземците не се бяха обединили, за да го разгромят, целият свят щеше да е в опасност.
— Ловците на сенки също взеха участие — изтъкна Алек.
Дриадът махна с ръка и около китката му изпърхаха листове.
— Чух, че помогнали.
— Доста хора ли ще дойдат на това тържество? — попита Магнус. — Надявах се да се видя с един приятел магьосник. Мори Шу. Името му в списъка ли е?
Чу как Шинюн си пое рязко дъх зад гърба му.
Сатирът запрелиства страниците.
— Да, тук е. Само че някой ми каза, че може и да не успее да дойде, нещо за това, че напоследък се укривал. Намесени бяха демони.
— Ти, разбира се, си поканен — заяви дриадът на Магнус. — И ти, и спътниците ти. Беше пропуск, че те няма в списъка.
Сатирът послушно отгърна на последната страница и вписа името на Магнус в списъка.
— Дълбоко съм засегнат, че бях изключен от поканите, поради което аз и моите спътници със сигурност ще присъстваме — заяви Магнус надменно.
На дриада му беше нужен миг, за да осмисли думите му, а после кимна.
— Вратите се отварят в осем.
— Ще бъдем там много, много по-късно — заяви Магнус, — защото социалният ни календар е запълнен.