— Разбира се — отвърна дриадът.
Поеха надолу по стъпалата и спряха да се посъвещават.
— Съвършено — каза Алек. — Отиваме на партито, измъкваме се скришом, откриваме Камарата. Нищо работа.
Шинюн кимна в знак на съгласие.
— Вие двамата си мислите, че ще отидете на парти? — попита Магнус. — Облечени по този начин?
Алек и Шинюн се спогледаха. Шинюн носеше строгия си костюм, който беше скъп, но съвсем неподходящ за парти. Триострият ѝ меч висеше на кръста. Алек беше с избеляла тениска и дънки, по които, незнайно защо, имаше боя. Магнус вече беше попълнил гардероба му в Париж, но определено нямаха карнавални маски или пищни костюми, което, що се отнасяше до Магнус, бе отлична възможност да се отдаде на едно от любимите си занимания.
— Хайде, ловци на демони — заяви той церемониално. — Отиваме да пазаруваме.
Глава 11
Маски
— Не го казвам често — заяви Магнус, — обаче — та-да!
Беше ги завел в „Le Mercerie“ за нещо, което обещаваше да бъде истински разхитително пазаруване.
Алек и друг път беше ходил да пазарува заедно с Магнус, така че беше запознат с процеса. Чакаше във всеки магазин с половин дузина торби, докато Магнус изпробваше почти всичко — от традиционни костюми, през матадорско traje de luces12, до нещо, което подозрително приличаше на костюм на мариачи. Всеки стил и цвят като че ли прекрасно отиваше на тъмната му коса и зелено-златните му котешки очи, така че Алек не бе сигурен какво точно търси. Каквото и да избереше Магнус, Алек беше сигурен, че щеше да изглежда добре в него.
Настоящият тоалет не беше изключение. Беше обул черен кожен панталон, който обгръщаше дългите му крака така, сякаш мускулите му бяха потопени в мастило. Коланът представляваше метална змия, гайките — люспи, а катарамата — глава на кобра със сапфирени очи. Пуловерът с падаща поло яка бе водопад от среднощно сини и индигови пайети, спускаща се ниско отпред, така че да разкрие не само ключиците му, но и дълга ивица кожа.
Магнус се завъртя, а после се погледна преценяващо в огледалото, с гръб към Алек. От гледката устата на Алек пресъхна.
— Мисля, че изглеждаш… добре — каза той.
— Някакви забележки?
— Ами с този панталон ще ти е трудно да се движиш в битка, но пък няма да е нужно да се биеш. Ако се наложи, аз ще се бия вместо теб.
Магнус придоби изненадан вид и Алек не беше сигурен дали не е казал нещо погрешно. А после изражението на Магнус омекна.
— Оценявам предложението ти. А сега ще премеря само още нещо.
И с тези думи отново изчезна в пробната.
Появи се в костюм без яка, преметнал нехайно през раменете си асиметрична къса пелерина в същия цвят. Шинюн се появи в нещо, което приличаше на смесица от доспехи и булчинска рокля.
Пет минути след като бяха влезли в първия магазин, Алек си беше избрал нещо, което Магнус описа като редингот — черно, със средна дължина отзад. Беше достатъчно свободно, за да може да се движи и бие в него, както и за да скрие стили и серафимски ками. Магнус беше искал да изпробва нещо по-шарено, но Алек бе отказал и той не бе настоял. Ризата отдолу беше копринена и наситено синя, с цвета на очите му.
След като премери няколко доста семпли рокли, Шинюн бе видяла Магнус да изниква от пробната, облечен в златен костюм, вдъхновен от египетска погребална зала, след което се появи в пищен прасковен ханбок13. Магнус ѝ направи няколко комплимента и ето че надпреварата беше в разгара си.
Шинюн се съревноваваше с Магнус. Може би всички магьосници се съревноваваха помежду си. Алек не беше срещал много от тях и нямаше представа.
Опитваше се да не се тревожи прекалено за Шинюн. Магнус очевидно я харесваше, но Алек се чувстваше неловко с непознати и отчаяно искаше да не се покаже още по-неловък по време на романтичното им пътуване. Как се очакваше двамата с Магнус да се опознаят по-добре, когато наблизо винаги имаше още някой?
Може би да не се тревожи беше изгубена битка. Поне се опитваше да не показва, че се притеснява.
Той побутна смаяната продавачка до себе си.
— Откъде имате тези костюми?
Младата жена поклати глава и отвърна на внимателен английски:
— Нямам представа. За първи път виждам тези дрехи.
— Хм — каза Алек. — Странно.
В крайна сметка Магнус се спря на блестящ бял костюм, украсен с нещо, което приличаше на блещукащи драконови люспи, който го обгръщаше в опалесцентна светлина. Носеше наметало с цвят на слонова кост, което се спускаше до коленете, а яката на ризата му беше разкопчана — перлена материя, надиплена до матовата му кожа.
12
Традиционното облекло, което испанските бикоборци носят по време на коридата. Терминът произхожда от „пайети“ и „отразяващи нишки от злато или сребро“. — Б.пр.