Шинюн беше решила да действа със замах, спирайки се на разкошна черна рокля с огромни панделки, извиващи се около хълбоците ѝ. Изящни сребърни лиани се спускаха от шията ѝ до пода, а зад главата ѝ се издигаше фонтан от цветя.
Помолиха Алек да им помогне с окончателния избор на маски. За Магнус той беше между златна маска с оранжеви пера, разперени в полукръг, и отразяващо сребърно домино, което бе едва ли не твърде ярко, за да го погледнеш. Шинюн се колебаеше между обикновена, закриваща цялото лице мраморна маска и тънка маска от тел, която не покриваше почти нищо, все иронични избори. Алек избра сребърното домино за Магнус и телената маска за Шинюн. Магьосницата я закрепи над безизразното си лице с бегло излъчване на задоволство.
— Изглеждаш добре — каза ѝ Магнус, а после погледна към Алек и му подаде копринена полумаска с наситено синия цвят на полумрак. Алек я прие и Магнус се усмихна. — А ти изглеждаш съвършено. Да вървим.
Сумрак обгръщаше града. Палацото бе украсено с факли, нашарили върховете на стените му. Бяла мъгла се бе разстлала над улиците наоколо, кълбейки се около колони и над канали, придавайки на мястото тайнствено сияние. Алек не беше сигурен дали бе магия, или естествено явление.
Над мраморната фасада на сградата елфически светлинки блещукаха и се движеха, размествайки се на всеки няколко минути, за да изпишат думите ВСЕКИ ДРУГ ДЕН ОСВЕН ДЕНЯ НА ВАЛЪНТАЙН.
Алек не си падаше по партитата, но поне можеше да оцени повода за днешното тържество.
Беше се бил, за да спре Валънтайн Моргенстърн. Би дал живота си, за да го стори. Не се беше замислял особено как гледат долноземците на Валънтайн, който ги смяташе за нечисти и възнамеряваше да изличи петното на тяхното съществуване от земята. Сега осъзна колко уплашени трябва да са били.
Ловците на сенки имаха много прочути воини. Алек не си беше давал сметка какво би било усещането за долноземците да имат долноземска победа и свои собствени герои от войната… не само от един клан, едно семейство или една глутница, а такива, които принадлежат на всички долноземци.
Щеше да е още по-добре настроен, ако върколаците от охраната не бяха настояли да го претърсят щателно. На два пъти. Охраната не беше изглеждала толкова стриктна, докато не забелязаха руните му.
— Това е нелепо — сопна се той. — Бих се във войната, чието спечелване празнувате. На страната на победителите — побърза да уточни.
Повикаха главата на охраната, най-едрия от върколаците (логично, помисли си Алек).
— Просто не искаме неприятности — каза ниско главата на охраната.
— Не съм възнамерявал да създавам неприятности. Тук съм — заяви Алек ясно, — за да празнувам.
— А аз си мислех, че ще бъдете двама — измърмори върколакът.
— Какво? Двама ловци на сенки?
Върколакът сви масивните си рамене.
— Господи, надявам се, че не.
— Приключихте ли вече с партньора ми за танци? — намеси се Магнус. — Разбирам, че не е лесно да свалите ръце от него, но наистина настоявам.
Шефът на охраната сви рамене и махна с ръка.
— Добре, върви.
— Благодаря — отвърна Алек ниско и посегна към ръката на Магнус. Охранителите бяха конфискували лъка и стрелите му, ала той не се притесняваше особено, защото не бяха открили шестте серафимски ками и четирите кинжала, които беше скрил по тялото си. — Тези хора са невъзможни.
Магнус се отдръпна съвсем лекичко, така че Алек не успя да улови ръката му.
— Част от тези хора са мои приятели — каза той. После обаче сви рамене и се усмихна. — Е, някои от приятелите ми са невъзможни.
Алек не беше напълно убеден. Беше натъжен от разстоянието между ръцете им. Двамата влязоха в имението с това малко студено разстояние между себе си.
Глава 12
Стъпвай леко
„Императорски валс“ на Йохан Щраус звучеше във великолепната бална зала. Магнус видя стотици маскирани души в пищни костюми да танцуват в унисон, на музика, която можеше да бъде не само чута, но и видяна. Сякаш изтръгнати от черно-белите нотни листове и превърнати в ярки, живи форми, нотите се рееха във въздуха, носейки се по течения от музикални петолиния и обвивайки се около блещукащите маски и сложните прически на танцуващите.
На тавана грееха съзвездия; не, това беше оркестърът. Звезди се движеха, оформяйки очертанията на хора и инструменти. Първа цигулка бяха Везните, Голямата мечка — втора цигулка. Съзвездието Орел свиреше на виола, докато Скорпионът беше на контрабаса. Орион свиреше на виолончело, Херкулес — на ударни. Звездите свиреха, докато маскираните двойки танцуваха, а музикалните ноти се рееха между тях.