— О — каза Катарина. — Много съм слушала за теб, Александър Лайтууд.
Алек придоби разтревожен вид.
Магнус искаше двамата да се харесат. Гледаше ги как се гледат един друг. Е, тези неща отнемаха време.
— Може ли да поговорим за малко, Магнус? — попита Катарина. — Насаме?
— Аз ще отида да намеря каменната ни коза — заяви Шинюн и се отдалечи.
Катарина изглеждаше озадачена.
— Просто един от по-колоритните ѝ изрази — каза Магнус. — Разбираш ли, тя има загадъчно минало.
— Аз също трябва да вървя.
С тези думи Алек изтича да догони Шинюн… Магнус видя как се съвещават, изглеждаше така, сякаш обсъждат кой къде да претърси.
— Ще се видим тук, във фоайето! — извика Магнус.
Алек вдигна палци, без да се обръща.
Катарина улови Магнус под лакътя и го отведе, като учителка с непослушен ученик. Намериха си тясна ниша зад ъгъла, където музиката и звуците на партито бяха приглушени. Тя се обърна към него.
— Неотдавна лекувах Теса от рани, които според нея е получила в битка с членовете на демонопоклоннически култ. Каза ми, че ти, цитирам, „ще се погрижиш“ за тях. Какво става? Обясни.
Магнус направи физиономия.
— Възможно е да съм замесен в основаването му.
— Колко много?
— До уши.
Катарина настръхна.
— Изрично ти казах да не го правиш!
— Така ли? — Искрица надежда трепна в гърдите на Магнус. — Спомняш си какво е станало?
Катарина го изгледа притеснено.
— Нима ти не си спомняш?
— Някой е отнел всичките ми спомени, свързани с този култ — обясни Магнус. — Не знам кой, нито защо.
Прозвуча по-отчаян, отколкото му се щеше, по-отчаян, отколкото искаше да бъде. Лицето на старата му приятелка беше пълно със съчувствие.
— Не знам нищо за този култ. Срещнах се с теб и Рейгнър за кратка ваканция. Ти изглеждаше угрижен, но се опитваше да го обърнеш на шега, както правиш винаги. С Рейгнър казахте, че ви е хрумнала блестящата идея да основете култ на шега. Казах ви да не го правите. Това е всичко.
Магнус, Катарина и Рейгнър нерядко бяха пътували заедно през вековете. В резултат на едно запомнящо се пътуване той беше пропъден от Перу. Открай време тези приключения му доставяха по-голямо удоволствие от всички други. Да бъде с приятелите си, бе почти същото като да има дом.
Не знаеше дали някога щеше да има друго пътуване. Рейгнър беше мъртъв, а бе възможно Магнус да е извършил нещо ужасно.
— Защо не ме спря? — попита. — Обикновено ме спираш!
— Трябваше да отведа едно осиротяло дете през океана, за да спася живота му.
— Окей. Това е добра причина.
Катарина поклати глава.
— Изпуснах те от очи само за секунда.
Катарина беше работила в мундански болници в Ню Йорк в продължение на десетилетия. Спасяваше сираци. Лекуваше болните. Открай време беше гласът на разума в тяхното малко трио.
— Значи, съм възнамерявал да основа култ на шега и предполагам, че съм го направил. А сега този култ пародия е истински и има нов лидер. Изглежда, че са се замесили с Велик демон.
Дори пред Катарина Магнус отказваше да изрече името на баща си.
— Изглежда, че шегата е поизлязла от контрол.
— Изглежда, че шегата е на мой гръб. Носят се слухове, че съм новият лидер. Трябва да намеря тези хора. Познаваш ли мъж, на име Мори Шу?
Катарина поклати глава.
— Знаеш, че никого не познавам.
Група пияни феи минаха, препъвайки се, покрай тях. Веселието видимо набираше скорост по децибели и необузданост. Катарина изчака отново да останат сами, преди да продължи.
— Забъркал си се в тази каша и все още имаш ловец на сенки до себе си? Магнус, знаех, че излизаш с него, но това отдавна не е просто забавление. Негов дълг е да каже на Клейва, че ти си основал този култ. Слухът, че ти го оглавяваш, рано или късно, ще стигне до ушите им, независимо дали твоят Лайтууд ще им каже, или не. Нефилимите няма да търсят по-надалече, за да намерят върху кого да стоварят вината. Нефилимите не допускат слабост. В сърцата им няма място за състрадание и милост. Виждала съм децата на Ангела да убиват събратята си, задето са нарушили скъпоценния им Закон. Магнус, става дума за живота ти.
— Катарина — каза Магнус. — Обичам го.
Тя го зяпна. Очите ѝ бяха с цвета на океан, връхлитан от бури и криещ съкровище на дъното си. Тя бе носила чумна маска по време на истински чумни епидемии. Беше видяла толкова много трагедии, а и двамата знаеха, че най-страшните трагедии се раждат от любов.
— Сигурен ли си? — попита тихичко. — Винаги се надяваш на най-доброто, ала този път надеждата е прекалено опасна. Той може да те нарани по-силно от другите. Заради него може да намериш смъртта си.