— Сигурен съм — заяви Магнус. — Дали съм сигурен, че ще сработи? — Спомни си леката студенина, промъкнала се между него и Алек, преди да влязат на партито. Помисли си за всички тайни, които все още пазеше. — Не. Но съм сигурен, че го обичам.
Очите на Катарина бяха тъжни.
— Но дали той те обича?
— Засега. И ако ме извиниш, трябва да отида да намеря каменната коза, ако разбираш какво искам да ти кажа.
— Не — отвърна Катарина. — Но предполагам, че ти желая успех.
През следващия час Магнус се отдаде на задачата да открие глупавата коза. Реши да претърси този етаж, тъй като Шинюн и Алек бяха изчезнали другаде. Залови се да провери грижливо стаите една по една, започвайки от дневната, след това музикалната стая и стаята за игри, използвайки дискретно магия, за да намери скрити ключалки, лостове или копчета, които да отварят таен проход. За съжаление, цялото имение бе така пропито с магия от празненството, че всичките му заклинания за откриване се връщаха изкривени, без категоричен отговор.
Магнус обаче не се отказваше — претърсваше стаите и опипом, докато си проправяше път покрай тълпите, докосвайки обичайните заподозрени: завърташе свещници, издърпваше книги, побутваше статуи. Дръпна шнура на един звънец, който се оказа направен от водорасло, и разкри стая, потопена почти изцяло под вода, в която групичка русалки палуваха с един-единствен вампир.
Вампирът, умопобъркан, на име Елиът, когото Магнус познаваше, му помаха, докато водата около него не се разпени.
— Не ми обръщайте внимание — извика Магнус. — Продължавайте да се плискате.
Всичко изглеждаше съвсем обикновено.
Стигна до салона за пушене в дъното на западното крило. Широка полица до една от стените беше основният орнамент в тази пищно обзаведена стая, пълна със заоблени, меки викториански мебели. Всичко беше чудовищно огромно. Гигантско червено канапе с размерите на автомобил бе поставено до два сини стола с високи облегалки, които изглеждаха така, сякаш бяха предвидени за деца. По стените имаше движещи се тапети и месингови аплици, от грамофоните между които се носеше джаз.
Един дриад — не същият, когото беше срещнал по-рано — седеше в люлка, която висеше от полилея в средата на стаята. Кафеникавосиво канапе висеше вертикално до далечната стена и една жена вампир се бе излегнала удобно в него. Магнус не беше предполагал, че Малкълм се занимава с магии, обезсилващи земното притегляне, но не можеше да не оцени замаха му.
— Изглеждаш така, сякаш една цигара ще ти се отрази добре, Магнус Бейн — долетя женски глас някъде отстрани.
Магнус го проследи и видя жена с махагонова кожа, облечена в шикозна метална рокля, която съвършено пасваше на бронзовата ѝ коса. Маската ѝ беше водопад от златни звезди, които се спускаха от върха на главата ѝ и стигаха под брадичката. Подхождаха си със зениците ѝ, които също имаха формата на звезди.
— Хипатия — каза Магнус. — Благодаря, но ги отказах преди сто години. Карах бунтовническа фаза.
Хипатия Векс беше лондонска магьосница със склонност към бизнеса и недвижимото имущество. През годините пътищата им се бяха пресичали на няколко пъти и в един момент двамата доста се бяха сближили, ала това беше много отдавна. Преди повече от век.
Магнус се настани срещу Хипатия, в един от малките столове с висока облегалка. Хипатия кръстоса крака и се приведе напред, дръпвайки от цигарата си.
— Чух доста гаден слух за теб.
Магнус също кръстоса крака, но се облегна назад.
— Разказвай. Обожавам гадните слухове.
— Водиш култ, на име „Алената ръка“, към слава и разруха? Ти, непослушно момче.
Магнус си каза, че навярно не би трябвало да се учудва, че Хипатия знае за култа. За разлика от дребен играч като Джони Рук, Хипатия беше играч от висшата лига. В началото на двайсети век беше държала долноземски салон, център на всички скандали в Лондон. Магнус помнеше всички тайни, които бе знаела тогава, а тя беше колекционерка — сигурен бе, че вече е натрупала още много.
— Не отричам, че в един по-общ смисъл на думата действително съм непослушно момче — призна Магнус. — Слава и разруха обаче не са в мой стил. Слухът е напълно неоснователен.
Хипатия сви изящно рамене.
— И на мен ми се стори доста невероятно, но през последните няколко дни слухът се разпространява като пожар. Навярно няма да е зле да се позамислиш как изглежда отстрани да ръководиш цял култ и да излизаш с ловец на сенки? И то не просто ловец на сенки, а сина на двама членове от Кръга на Валънтайн?