— Това не е слух.
— Радвам се да го чуя. Той ми звучи като истинска катастрофа.
— Това е факт — каза Магнус. — А той е истинско удоволствие.
Изражението върху лицето на Хипатия бе същинска наслада за очите му. През всички години, откакто я познаваше, Магнус никога досега не я беше виждал да изглежда шокирана.
— Нека ти напомня, че ти си един от най-прословутите магьосници на света — каза Хипатия, когато се съвзе. — Има долноземци, които те имат за пример. Очите им са върху теб.
— Обикновено. Това е заради елегантната ми красота.
— Не се отнасяй с пренебрежение — рязко каза Хипатия.
— Хипатия, някога да си ме виждала да ме е грижа как изглеждат нещата?
Златни обици се разлюляха до тъмнокафявата ѝ кожа, когато тя поклати глава.
— Не. Но те е грижа за другите и съм сигурна, че те е грижа за този Алек Лайтууд. Знам кой е баща ти, ако случайно си забравил, Магнус. Някога двамата с теб бяхме доста близки.
Магнус не беше забравил.
— Не виждам какво общо има това с Алек.
— Казал ли си му за баща ти?
След дълга пауза Магнус най-сетне отговори:
— Не.
Хипатия се отпусна едва забележимо.
— Добре. Надявам се, че не обмисляш да го направиш.
— Не виждам как ти влиза в работата какво казвам на гаджето си.
— Сигурна съм, че според теб Алек Лайтууд е с безупречен морал, Магнус. — Хипатия внимателно подбираше думите си. — И може би си прав. Представи си обаче в какво положение ще го поставиш, ако научи, че представителят на магьосниците в Съвета е син на демона, почитан от „Алената ръка“, култ, който сее разруха в момента. Ако действително държи на теб, ще скрие това знание и ако някога то излезе наяве, и двамата ще бъдете опетнени заради пазената от вас тайна. А историята е доказала, че нефилимите са способни на жестокост не само към долноземците, но и към събратята си. Особено онези, които не се вписват в статуквото.
— Ние всички имаме демони за родители, Хипатия. Това не е никаква изненада.
— Знаеш не по-зле от мен, че не всички демони са създадени еднакви. Не на всички гледат с такава омраза и страх, с каквито гледат на баща ти. Но след като ти повдигна въпроса, това действително се отразява на всички ни. Балансът на отношенията между магьосници и ловци на сенки от векове е деликатен. Търпят ни, защото талантите ни са полезни. Мнозина от нас имат професионални отношения с Клейва. Ти си един от най-известните магьосници в света и независимо дали ти харесва, или не, начинът, по който изглеждаш в очите на другите, се отразява върху всички нас. Моля те, недей да правиш нищо, което би могло да застраши безопасността, за която се борихме. Знаеш колко трудно я извоювахме.
Магнус искаше да се ядоса. Искаше да заяви на Хипатия да не му се бърка в работата, в любовния живот.
Виждаше обаче, че тя говори сериозно. Напрегнатата нотка в гласа ѝ беше истинска. Страхуваше се.
Той се прокашля.
— Ще го имам предвид. Хипатия, след като очевидно си толкова добре информирана, познаваш ли мъж, на име Мори Шу?
— Да. — Хипатия се облегна назад. Изглеждаше малко смутена от разпаленото си избухване. — Не е ли част от твоя култ?
— Не е моят култ — упорито настоя Магнус.
— Тук е. Видях го по-рано. Може би няма да е зле да си поговорите, да изясните тази работа с култа.
— Може би ще го направим.
— Ако приемеш съвета ми — каза Хипатия, — аз бих се погрижила и за тази нефилимска история.
Магнус ѝ отправи яростно ярка усмивка.
— Непоисканият съвет е критика, скъпа моя.
— Е, всеки сам избира своето погребение. Почакай. Нефилимите осигуряват ли ти погребение, след като те екзекутират?
— Радвам се, че се видяхме, Хипатия — каза Магнус и си тръгна.
Имаше нужда от питие. Проправи си път сред тълпата, докато не намери бар. Настани се и си поръча „Тъмно и бурно“14, в тон с настроението му. Притеснението на Катарина и ужасът на Хипатия бяха оставили отпечатък върху обикновено пълното му с надежда сърце.
Зад бара имаше прозорец и между бутилките Магнус виждаше как на двора отвън танцуват и чуваше слабите звуци на музиката, които се процеждаха през сияещия зелен балон, обгръщащ танцьорите. Беше си представял как танцува с Алек на различни красиви места из Европа, ала ето че не го правеха. Заради нещо от неговото минало.
Щракна с пръсти и в ръката му се появи кристална чаша, която започна да се пълни с кехлибарена течност, докато бутилката на лавицата се изпразваше.