— Ще поразпитам за него — каза Шинюн.
— Добре. — Магнус се изправи. — Аз трябва да се погрижа за нещо.
Обичаше Алек и искаше да положи в краката му миналото и истините си като топове лъскава коприна. Искаше да му каже кой е баща му и се надяваше, че това няма да има значение. Как обаче би могъл да му признае онова, което не си спомняше? И как би могъл да сподели с него тайни, които, както бе казала Хипатия, можеха да му навлекат гнева на Клейва?
Магнус имаше доверие на Алек. Имаше му абсолютно доверие. Ала доверието не можеше да гарантира сигурността на Алек. Освен това и преди се бе доверявал и се бе оказвало грешка. Докато отиваше да намери Алек, гласът на старата му приятелка отекваше в ушите му.
Но дали той те обича?
Глава 13
Води ме с танц към твоята красота
Алек гледаше как приятелката на Магнус, Катарина Лос, го отвежда. Миг по-късно Шинюн излезе през голямата двукрила врата, вероятно за да претърси земите на имението, оставяйки го сам насред бала.
Алек се радваше, че носи маска. Чувстваше се изоставен на вражеска територия. Всъщност определено би предпочел да го бяха изоставили на вражеска територия пред това да бъде сам насред парти.
Магнус беше казал, че някои от тези хора са негови приятели.
По време на приключенията им в Ню Йорк Магнус винаги изглеждаше толкова независим и самодостатъчен. Алек бе този, който имаше връзки: с останалите ловци на сенки и най-вече със сестра си и своя парабатай. И през ум не му беше минавало, че Магнус също има хора, на които е верен и държи. А сега не го канеха на партита, отхвърляха го от собствения му свят, защото беше с него.
Ако Алек искаше да бъде с Магнус, трябваше да може да се разбира с приятелите му. Магнус винаги полагаше усилие да помогне на неговите приятели. Алек трябваше да намери начин да стори същото, макар че нямаше представа как.
С огромно облекчение си спомни, че има мисия.
Проправи си път през претъпканите коридори, докато не стигна в онова, което трябва да бяха помещенията за прислугата и където множеството бе съвсем малко по-рехаво. Тук неголяма армия персонал (предимно джинове, келпита и духчета) притичваха насам-натам, грижейки се музиката и светлините да не угасват, алкохолът да се лее, а имението да е чисто. Имаше стая, в която около дузина магьосници се редуваха, за да поддържат магиите. Глутница върколаци се грижеха за сигурността.
Алек направи една бърза обиколка по коридора зад трапезарията и влезе в кухнята, само за да бъде изхвърлен от главния готвач, един наистина сърдит гоблин.
Алек побърза да се махне от кухнята. Гоблинът, размахал сатър и шпатула, не можа да го догони.
Никъде нямаше и помен от каменна коза. Алек се опита да намери пътя обратно към партито, където би могъл да попита дали някой не бе виждал този Мори Шу, макар че мисълта да прекъсва непознати, за да ги разпитва, не беше от най-приятните.
Чу слаба музика да се носи иззад една врата и когато я отвори, се озова в стая със стенописи, изобразяващи горски сцени, тънки лиани и дълбоки езера. До стенописа видя две жени да се целуват. Едната беше дребничка и бе облечена в ярколилаво, което грееше в романтичния сумрак. По-високата — жена с дълга сребристоруса коса, пристегната назад и разкриваща извивката на елфическите ѝ уши — повдигна вежда срещу Алек над рамото на спътницата си. Другата жена се изкиска и плъзна ръка нагоре по облеченото ѝ в черно бедро.
Алек излезе заднешком от стаята, затваряйки вратата.
Чудеше се къде ли е Магнус.
В следващата стая, покрай която мина, имаше групичка долноземци, които играеха на карти. Алек подаде глава вътре и разбра за каква игра става дума, когато един от играчите каза на едно брауни с птича маска да си гледа работата и то, очевидно беше изгубило раздаването, стана и започна да разкопчава ризата си.
— О, леле, извинете — каза Алек и понечи да се измъкне.
Едно пикси го сграбчи за ръката.
— Можеш да останеш, ловецо на сенки. Покажи ни някои от руните си.
— Пусни ме, ако обичаш — каза Алек.
Очите на пиксито блещукаха пакостливо насреща му.
— Помолих учтиво — каза Алек. — Няма да го направя отново.
Пиксито го пусна и Алек продължи умореното си издирване на Мори Шу някакви следи от дейността на култ или поне някой, който да не се опитва да го сваля.
В един коридор с лъскав паркет и таван, украсен със златни херувими, се натъкна на момче с маска на Гръмпи Кет и рокерски ботуши; то не беше замесено в никаква сексуална дейност, просто седеше, кръстосало крака и облегнато на стената. Когато групичка феи минаха покрай него, като се кискаха и опипваха, момчето се отдръпна.