Алек си спомни колко плашещи му се бяха стрували тълпите, когато беше по-малък. Приближи се и се облегна на стената до момчето. Видя, че то пише съобщение на телефона си:
ПАРТИТАТА СА БИЛИ ИЗОБРЕТЕНИ, ЗА ДА МЕ ДРАЗНЯТ. ГЛАВНА РОЛЯ В ТЯХ ИГРАЕ ОНОВА, КОЕТО НАЙ-МНОГО МРАЗЯ: ХОРА, ДО ЕДИН ОТДАДЕНИ НА НАЙ-ОМРАЗНОТО МИ ЗАНИМАНИЕ: ОБЩУВАНЕ.
— Аз също не си падам по партитата — съчувствено каза Алек.
— No hablo italiano — измърмори момчето, без да вдига глава.
— Ъ — каза Алек, — този разговор се води на английски.
— No hablo ingles15 — заяви момчето, без окото му да трепне.
— О, я стига. Сериозно?
— Струваше си да опитам — каза момчето.
Алек се поколеба дали да не си тръгне. Момчето написа друго съобщение, адресирано до някой, запазен в контактите му като РФ. Алек нямаше как да не забележи, че разговорът е напълно едностранен — момчето изпращаше съобщение след съобщение, без да получава отговор. Последното гласеше:
ВЕНЕЦИЯ МИРИШЕ НА ТОАЛЕТНА. КАТО НЮЙОРКЧАНИН, НЕ ГО КАЗВАМ С ЛЕКА РЪКА.
Странното съвпадение насърчи Алек да опита отново.
— Аз също ставам срамежлив, когато наоколо има непознати — подхвърли на хлапето.
— Не съм срамежлив — презрително заяви то. — Просто мразя всички около мен и всичко, което се случва.
— Е — сви рамене Алек, — понякога тези неща доста си приличат.
Момчето повдигна къдрокосата си глава, побутвайки маската от лицето си, и замръзна. Алек също замръзна, сепнат както от гледката на остри зъби, така и от вида на познато лице. Това беше вампир и той го познаваше.
— Рафаел? Рафаел Сантяго?
Зачуди се какво прави тук вторият в командването на нюйоркския клан. Долноземците може и да прииждаха от цял свят, ала Рафаел никога не му се беше струвал почитател на партитата.
Не изглеждаше такъв и сега.
— О, не, това си ти — каза Рафаел. — Дванайсетгодишният идиот.
Алек не си падаше по вампирите. Та те бяха хора, които бяха умрели. Алек беше видял твърде много смърт, за да иска напомняния за нея.
Разбираше, че са безсмъртни, ала не беше нужно да се фукат с това.
— Току-що воювахме заедно. Бях с теб в гробището, когато Саймън се върна като вампир. Виждал си ме толкова много пъти, откакто станах на дванайсет години.
— Мисълта за теб на дванайсет години все още ме преследва.
— Окей. — Алек реши да не му обръща внимание. — Виждал ли си тип, на име Мори Шу, наоколо?
— Опитвам се да не срещам погледа на никого тук. Освен това не съм нефилимски доносник. Нито привърженик на разговорите с каквито и да било хора, където и да било.
Алек направи физиономия. В този момент една фея се появи с танцувална стъпка. Имаше листа във вдигнатата си високо коса и бе обвита в панделки, бръшлян и почти нищо друго. Препъна се в една проточила се лиана и Алек я задържа да не падне.
— Добри рефлекси! — каза тя лъчезарно. — Както и страхотни ръце. Какво ще кажеш за нощ на бурна забранена страст, с опция да бъде продължена за седем години?
— Ъм, аз съм гей — отвърна Алек.
Не беше свикнал да го казва небрежно, на случайни хора. Странно бе да го изрече и да почувства едновременно облекчение и сянка на някогашния си страх.
Разбира се, за феите подобно изявление едва ли означаваше нещо особено. Елфическата жена го прие със свиване на рамене, а после погледна към Рафаел и грейна. Нещо в коженото му яке или пък в намръщеното му лице очевидно страшно ѝ се понрави.
— Ами ти, вампире без кауза?
— Аз не съм гей — заяви Рафаел. — Не съм хетеро. Не проявявам интерес.
— Сексуалността ти е „не проявявам интерес“? — попита Алек любопитно.
— Точно така — отвърна Рафаел.
Феята се замисли за миг върху това, а после предложи:
— Бих могла да приема формата на дърво.
— Не казах „не проявявам интерес, освен ако не си дърво“.
— Я чакай — каза феята. — Познах те. Ти си Рафаел Сантяго! Чувала съм за теб.
Рафаел махна пренебрежително с ръка.
— А чувала ли си, че обичам, когато хората си тръгват?
— Ти си един от героите на долноземската победа над Валънтайн.
— Той е един от героите на съюза между долноземци и нефилими, който доведе до победата — уточни Алек.
Рафаел престана да изглежда подразнен и придоби гадно развеселено изражение.
— О, нима нефилимите помогнаха мъничко? — попита той.