— Ти беше там!
— Ще ми дадеш ли автограф, Рафаел? — попита феята.
Подаде му лъскаво зелено листо и перо и Рафаел написа ОСТАВИ МЕ НА МИРА върху него.
— Ще го пазя като съкровище — каза феята и изприпка нанякъде, притиснала листото до гърдите си.
— Недей — извика Рафаел след нея.
Единственият отговор бе силен тътен на музика, отекнал по коридорите. И Алек, и Рафаел потръпнаха. Рафаел го погледна.
— Това е най-ужасното парти, на което съм бил — заяви. — А аз ненавиждам партитата. Хората все ме питат дали имам допълнителни суперсили, а аз им обяснявам, че си мислят за Саймън, когото не харесвам.
— Това е малко грубо — отбеляза Алек.
— Трябва да бъдеш груб с новите, иначе никога няма да се научат — отсече Рафаел. — Освен това шегите му са тъпи.
— Невинаги са блестящи — съгласи се Алек.
— Откъде го познаваш? — Рафаел щракна с пръсти. — Почакай, сетих се. Той е приятел с дразнещия ти рус парабатай, нали?
Така беше, макар че Саймън вероятно би се изненадал да го чуе. Алек много добре знаеше как се държи Джейс, когато иска да ти бъде приятел. Не се държеше дружелюбно, което би било твърде лесно. Вместо това прекарваше страшно много време с теб, докато не свикнеш да е наблизо, което очевидно правеше със Саймън сега. Когато двамата с Алек бяха малки, Джейс доста се беше размотавал недружелюбно край него, надявайки се да бъде забелязан и обикнат. Ако трябваше да е откровен, Алек го предпочиташе пред неловките разговори за опознаване.
— Да. Освен това Саймън излиза със сестра ми Изабел — отвърна Алек.
— Невъзможно. Изабел би могла да си намери нещо по-добро.
— Ъ, познаваш сестра ми? — попита Алек.
— Веднъж ме заплаши с един свещник, но не сме си приказвали наистина. Което означава, че между нас съществува идеалната връзка. — Той измери Алек със студен поглед. — Връзката, която бих искал да имам с всички ловци на сенки.
Алек се канеше да се откаже и да си тръгне, когато една красива жена вампир, облечена в ципао16, се зададе тичешком по коридора, а зад прошарената ѝ с лилави кичури коса се развяваха панделки като копринено знаме. Алек я беше виждал в „При Таки“ и из града изобщо, обикновено в компанията на Рафаел.
— Спаси ни, о, безстрашни предводителю — каза приятелката на Рафаел. — Елиът е в един огромен аквариум и повръща в синьо и зелено. Опита се да пие кръв на русалка. Опита се да пие кръв на селки. Опита се…
Рафаел се прокашля, махвайки рязко с глава към Алек.
Той помаха с ръка.
— Ловец на сенки. Тук. Здрасти.
— Опита се да спазва Съглашенията и да се подчинява на всички известни Закони! — заяви жената. — Защото това е идеята на нюйоркския клан за истинска веселба.
Алек си помисли за Магнус и се опита да не изглежда така, сякаш е тук, за да провали партито на долноземците. Все пак между него и тази жена имаше нещо общо — и преди беше виждал ярколилавата дреха, която тя носеше.
— Май те видях по-рано — подхвърли колебливо. — Ти… ти се целуваше с едно елфическо момиче?
— Ще трябва да бъдеш по-точен. Това е парти. Целувах се с шест елфически момичета, четири елфически момчета и една говореща мухоморка, за чийто пол не съм сигурна. Доста секси като за мухоморка.
Рафаел закри за миг лице със свободната си ръка.
— Какво, имаш нещо против ли? — Жената настръхна. — Колко се радвам да видя как нефилимите непрекъснато се натрапват на нашите партита. Поканен ли си изобщо?
— Кавалерствам на долноземец.
Вампирското момиче се отпусна леко.
— О, да, ти си най-новата катастрофа на Магнус. Така те нарича Рафаел. Аз съм Лили.
Тя му помаха вяло. Алек хвърли поглед към Рафаел, който повдигна недружелюбно вежди насреща му.
— Не знаех, че двамата с Рафаел си имаме галени имена един за друг — каза Алек, без да сваля очи от Рафаел. — Добре ли познаваш Магнус?
— Не — заяви Рафаел. — Съвсем бегло. Характерът му не ми допада особено. Нито пък вкусът му за дрехи. Нито пък онези, сред които се движи. Ела, Лили. Александър, надявам се да не се видим отново.
— Реших, че те ненавиждам — заяви Лили на Алек.
— Чувството е взаимно — сухо отвърна той.
За негова изненада, думите му я накараха да се усмихне, преди Рафаел да я отведе нанякъде.
На Алек почти му беше мъчно да ги види как си отиват. Те бяха част от Ню Йорк и макар да бяха вампири и по някаква причина невероятно враждебно настроени лично към него, досега не беше срещал някой, който мрази партитата повече от него.
Само че не можеше да се откаже от издирванията си. Пое надолу и се залови да претърси мазето, където откри зала за боулинг, превърната в импровизирано помещение за дуели. До нея имаше салон, който можеше да бъде описан единствено като стая за оргии в римски тоги. В далечния край имаше басейн за плуване, превърнат в огромно джакузи. Всичко му идваше в повече и го караше да се чувства неловко. И все така нямаше и помен от каменна коза.