Погледна ги и вместо облекчение, че са тук, изпита единствено тревога заради лъжите, които бе принуден да им наговори.
— Тук съм просто за да се позабавлявам — добави неубедително.
По лицето на Хелън пробяга недоверие.
— В подземието на бившето седалище на един култ, по време на долноземско парти, пълно с всякакви съмнителни субекти, въоръжен със серафимска кама?
— Значи, това не е твоята идея за забавление? — попита Алек.
— Чувала съм за теб. Участва във войната. Ти беше онзи с Магнус Бейн.
— Той ми е гадже — заяви Алек.
Нарочно не погледна към другия нефилим, който се държеше мълчаливо назад. Като се имаше предвид онова, което бе видял по-рано, Хелън може би нямаше нищо против еднополовите връзки, ала ловците на сенки нерядко имаха.
Хелън не изглеждаше шокирана. Изглеждаше притеснена.
— Според Малкълм Фейд се носел слух, че Магнус Бейн е магьосникът зад „Алената ръка“ — каза тя.
Значи, мълвата беше достигнала до ушите на нефилимите. Алек си заповяда да запази спокойствие. Малкълм беше върховният магьосник на Лос Анджелис. Хелън живееше в Лосанджелиския институт. Двамата се познаваха. Това не означаваше, че слухът бе стигнал и до останалите от Клейва.
— Не е вярно — заяви с цялата убеденост, на която беше способен.
— Малкълм каза също така, че не го вярва — призна Хелън.
— Добре. Виждам, че държите ситуацията под контрол. Аз ще се връщам на партито.
Хелън мина нехайно покрай него и погледна нагоре по стълбите, за да провери дали там няма още някой. Алек не пропусна да забележи, че все още държи серафимската кама в ръката си, нито че му препречи пътя за отстъпление. Тя се обърна към него и заяви:
— Смятам, че ще е най-добре да дойдеш с нас в Римския институт и да отговориш на някои въпроси.
Лицето на Алек остана все така безизразно, но по тялото му пробяга ледена тръпка. Ако се стигнеше дотам, от Клейва можеха да сложат Меча на смъртните в ръцете му и тогава щеше да е принуден да каже истината. Щеше да е принуден да каже, че според Магнус именно той бе основал култа.
— Смятам, че правим от мухата слон — каза той.
— Съгласен съм — обади се неочаквано мъжът и за първи път привлече вниманието на Алек. Беше невисок и привлекателен, с драматично изобилие от тъмночервена коса и френски акцент. — Извинете, мосю Лайтууд, да сте били в Париж наскоро?
— Да, точно преди да пристигна във Венеция.
— И случайно да сте били във въздухоплавателен балон?
Алек понечи да отрече, но осъзна, че го бяха разкрили.
— Да, бях.
— Знаех си! — Нефилимът се втурна напред и улови ръката му, разтърсвайки я възторжено. — Искам да ви благодаря, мосю Лайтууд. Мога ли да ви наричам Алек? Аз съм Леон Верлак, от Парижкия институт. Възхитителната Хелън и аз бяхме ловците на сенки, на които помогнахте на покрива. Не бихме могли да ви се отблагодарим достатъчно.
Изражението на Хелън издаваше, че тя вероятно би могла да му благодари достатъчно. Или дори изобщо да не му благодари. Алек освободи с усилие ръката си от Леон. Той изглеждаше склонен да я разтърсва още дълго.
— Значи, си бил и в Париж? — попита Хелън небрежно. — Какво изумително съвпадение.
— Да посетя Париж, докато съм на почивка, е съвпадение?
— Би било престъпление да не посетиш Париж! — съгласи се Леон. — Трябваше да се отбиеш в Парижкия институт, докато си бил там, Алек. Бих могъл да ти покажа забележителностите, както сторих за нашата очарователна Хелън, която бих последвал навсякъде. Дори и на това ужасно парти.
Алек премести поглед между Хелън и Леон, опитвайки се да разбере дали са двойка. Хелън се беше целувала с онова вампирско момиче, така че вероятно не бяха, но той беше доста наивен за тези неща. Може би щяха да се сдърпат като двойка и да го оставят да си върви.
— Върви да докараш колата, Леон — нареди Хелън. — Ще можеш да попиташ Алек за всичко, което се сетиш, докато пътуваме към Рим.
— Почакай малко — каза Леон. — Алек ни спаси живота на покрива. Не би го сторил, ако имаше пръст във всичко това. Аз му вярвам. Просто е разследвал подозрителна активност в мазето, или с други думи, нас, както би сторил всеки ловец на сенки. Въпреки че е на почивка.
И той кимна на Алек с благодарност.
— Няма защо — отвърна Алек предпазливо.
— Освен това, виж го само! — продължи Леон. — Очевидно е тук, за да се забавлява. Изглежда фантастично. Казах ти, че трябва да сме с маски. Да оставим горкия човек да се върне към почивката си, Хелън, и да продължим да търсим истински улики.
Хелън погледа Алек изпитателно в продължение на един дълъг миг, а после бавно свали серафимската си кама.