Феята Хаясинт попадна под ярък лъч магия и се завъртя, улавяйки се за него, сякаш светлината бе панделка на майско дърво. Вампирската жена във виолетовото ципао, Лили, танцуваше с друг вампир, който Алек предположи, че трябва да е Елиът, като се имаха предвид сините и зелените петна около устата и по предницата на ризата му. Малкълм Фейд се присъедини към танца на Хаясинт, подхващайки жига, което здравата я озадачи. Синята магьосница, която Магнус бе нарекъл Катарина, валсуваше с висок елф с рога. Тъмнокожият елф, към когото Магнус се беше обърнал с титлата принц, бе заобиколен от други феи, придворни, предположи Алек, които танцуваха в кръг около него.
Магнус се разсмя, когато видя Хаясинт да използва магията му като панделка и изпрати искрящи серпантини от синя светлина в различни посоки. Катарина отблъсна магията му с блещукаща в бяло длан. Двамата вампири, Лили и Елиът, оставиха една магическа панделка да се обвие около китките им. Не му се струваха от онези, които лесно се доверяват, но и двамата се люшнаха към Магнус с пълно доверие, Лили се преструваше на пленница, а Елиът се поклащаше ентусиазирано, докато Магнус се смееше и ги придърпваше към себе си в танца. Музика и звездна светлина изпълваха стаята и в тази ярка компания Магнус грееше най-ярко от всички.
Алек тръгна към стълбите и се натъкна на Рафаел Сантяго, който се беше облегнал на парапета на балкона и гледаше танцуващото множество; тъмните му очи бяха върху Лили и Елиът, и Магнус. По лицето му играеше малка усмивка. Когато забеляза Алек, лицето му начаса си възвърна смръщеното изражение.
— Намирам подобни невъздържани прояви на радост за отвратителни — заяви той.
— Щом така казваш — отвърна Алек. — На мен ми харесва.
Стигна до подножието на стълбището и тъкмо прекосяваше искрящия под, когато над главата му отекна глас.
— Това е диджей Бат, най-страхотният върколак диджей на света, или поне един от челната петица, на живо от Венеция, защото магьосниците вземат безотговорни финансови решения, и тази песен е за всички влюбени! Както и за хора с приятели, които са съгласни да танцуват с тях. Някои от нас са самотни задници и ще се наливаме на бара.
Започна бавна, сладостна песен с трептящ ритъм. Алек не би повярвал, че дансингът би могъл да стане още по-претъпкан, ала именно това се случи. Дузини маскирани долноземци в официално облекло, които досега бяха стояли до стените, се стекоха към дансинга и Алек се озова, застанал неловко в средата на стаята, докато около него се въртяха танцуващи двойки. Корони от тръни и огромни многоцветни пера препречваха зрението му. Огледа се разтревожено наоколо, търсейки път за бягство.
— Ще изтанцувате ли този танц с мен, сър?
Вместо това видя Магнус, целият в бяло и сребърно.
— Търсех те — каза Алек.
— Видях те. — Магнус повдигна леко маската си. — Ето че се намерихме.
Дойде по-близо и като сложи длан на кръста му, преплете пръстите на другата си ръка с тези на Алек и го целуна. Беглият допир на устните му бе като лъч светлина върху вода, огряващ и преобразяващ. Алек инстинктивно дойде още по-близо, копнеещ да бъде огрян и преобразен отново, а после с неохота си спомни, че имат работа.
— Натъкнах се на ловец на сенки, на име Хелън Блекторн — промълви до устата на Магнус. — Тя каза…
Магнус отново го целуна.
— Нещо страшно интересно, сигурен съм. Не ми отговори на въпроса.
— Какъв въпрос?
— Ще танцуваш ли с мен?
— Разбира се. Искам да кажа… страшно бих искал да танцуваме. Само че… трябва да разрешим това.
Магнус си пое дъх и кимна.
— Ще го направим. Разкажи ми.
До този миг се усмихваше, ала сега усмивката му избледня. Върху раменете му сякаш легна тежест. Магнус се чувстваше виновен, осъзна Алек за първи път, задето беше провалил ваканцията им. Според Алек това беше глупаво — без Магнус за него нямаше да има никаква ваканция, никакво сияние на магия, никакъв прилив на щастие, никакви светлини и музика.
Алек вдигна ръка и докосна маската на Магнус. Виждаше собственото си лице, отразено в нея като в огледало, очите си — широко отворени и сини на фона на искрящия карнавал около тях. Почти не се позна, изглеждаше толкова щастлив.
А после побутна маската нагоре и видя ясно лицето на Магнус. Така беше по-добре.
— Нека първо да танцуваме — заяви.