Обви несигурно ръка около кръста на Магнус, поколеба се и реши вместо това да сложи ръце на раменете му.
Ето че Магнус отново се усмихваше.
— Позволи на мен.
Алек никога досега не се беше замислял особено за танците, ако не се брояха няколко неловки детски опита със сестра му и с приятелката им Ейлийн. Магнус обви ръка около кръста му и започна да танцува. Алек не беше танцьор, но беше боец и откри, че инстинктивно знае как да отвърне на движенията на Магнус и да ги следва. Ето че изведнъж бяха в синхрон, носеха се по пода също толкова изящно, колкото и останалите двойки, и Алек разбра колко бе лесно да танцува наистина с някого… нещо, което дори не бе искал досега. Винаги си бе мислил, че подобни моменти, като от приказка, са за Джейс, Изабел, за всеки друг, но не и за него. И все пак ето го тук.
Полилеят ги обливаше в светлина. Една фея хвърли шепа искрящи звезди от балкона. Миниатюрни блещукащи точици светлина. Алек се наведе леко, така че челата им се докосваха и устните им отново се срещнаха. Усмивките им пасваха съвършено една до друга. Алек затвори очи, ала все още виждаше светлината.
Навярно животът му би могъл да бъде невероятен. Навярно открай време беше така и Магнус просто бе отворил вратата и му бе помогнал да види всички чудеса, които се криеха в него. Всичкия потенциал за щастие.
Устните на Магнус се плъзнаха по неговите. Ръцете му се обвиха около врата на Алек, притегляйки го още по-близо, по-плътно. Тялото на Магнус се движеше гъвкаво до неговото и светлината се превърна в горещина. Магнус плъзна ръка по ревера на сакото му, пъхвайки я вътре, за да положи длан върху ризата на Алек, над трескаво разтуптяното му сърце. Алек вдигна ръка от стройната линия на кръста на Магнус, докосвайки металните люспи на колана му, преди отново да улови ръката му и да преплете пръстите им до гърдите си. Усети как по тила му се разлива горещина и плъзва по лицето му, оставяйки го замаян и смутен, и копнеещ за още. Всяко усещане беше ново… непрекъснато се изумяваше от острата болка на желанието си и нежността, така несъвместими и все пак неразривно оплетени. Никога не беше очаквал нещо такова, ала сега, когато го имаше, не знаеше как би могъл да живее без него. Надяваше се, че никога няма да е принуден да открие.
— Александър, дали… — започна Магнус и шепотът му беше едва доловим сред песента и смеховете наоколо, а гласът му беше нисък и топъл, и единственият звук на света, който имаше значение.
— Да — прошепна Алек, преди Магнус да успее да довърши.
Единственото, което искаше, бе да каже „да“ на всичко което Магнус поискаше. Устата му се сблъска с тази на Магнус, гладна и гореща, телата им се притиснаха плътно. Целуваха се необуздано, сякаш умираха от глад за това, и Алек не го беше грижа дали ги гледат. Беше целунал Магнус насред Залата на Съглашението, отчасти и за да покаже на света какво изпитва. В този миг изобщо не го беше грижа за света. Вълнуваше го единствено онова, което с Магнус създаваха помежду си: горещината и търкането, от което му се искаше да умре, да се отпусне на колене и да придърпа Магнус със себе си.
А после се разнесе силен трясък и лумна огън, сякаш в балната зала бе паднал метеорит, и Алек и Магнус замръзнаха, напрегнати и неспокойни. Нов магьосник се беше появил в подножието на стълбището, очите му бяха приковани в тези на Малкълм Фейд и макар че Алек не го познаваше, определено разпозна повея на тревога и уплаха, преминал през множеството.
Алек се възползва от това, че държеше ръката на Магнус, и го бутна зад себе си, без да разплита пръсти от неговите. Със свободната си ръка извади серафимска кама и промълви името на Ангела. В другия край на стаята диджеят Бат и Рафаел оставиха чашите си върху плота на бара. Рафаел си запробива път през тълпата, за да се добере до своите вампири. Лили и Елиът също бяха тръгнали към него. Алек повиши глас, така че той отекна в мраморната стая така, както светлината на серафимската му кама пламтеше.
— Всички, които искат закрилата на ловец на сенки, да дойдат при мен!
Глава 14
Наплив
С едната си ръка Алек държеше тази на Магнус, с другата стискаше серафимската си кама. Неколцина от гостите предпазливо се прокрадваха към него и защитата, която той беше предложил. Магнус обходи стаята с поглед, изчаквайки да види кой ще направи първия ход.
Върколакът, който оглавяваше охраната, се втурна по стълбите. Магьосникът в подножието им направи малък жест и върколакът прелетя над множеството на дансинга, удари се в мраморния под и се хързулна чак докато не се блъсна в стената. Катарина начаса изтича при него, помагайки му да се изправи, превит надве и притиснал ръка до ребрата си.