Вдигна глава и заговори с ясен глас.
— Съжалявам. — Думата беше посрещната от слисано мълчание. — Много отдавна реших, че ще е забавно да основа култ. Да събера група мундани, за да погаждаме шеги и да играем разни игри. Опитах се да направя живота по-малко сериозен, отколкото е. Шегата се обърка. Векове по-късно всички вие плащате цената за моята глупост. И за това наистина съжалявам.
— Какво правиш? — попита Шинюн зад него.
— Не е твърде късно — провикна се Магнус. — Можете да обърнете гръб на всичко това, на демоните, които не са богове, и на глупостта на безсмъртните. Вървете и живейте живота си.
— Млъкни! — изкрещя Шинюн. — Това са твоите поклонници! Моите поклонници! Животът им ни принадлежи, за да правим каквото поискаме с него! Баща ми е прав. Ти си най-големият глупак, принцът на глупаците и ще говориш глупости, докато някой не ти пререже гърлото. Лично аз ще го направя. Ще го направя за баща ми.
Тя пристъпи пред Магнус и се обърна към множеството.
— Удари часът на съдбата. Сега е моментът, когато вие, моите братя и сестри, ще бъдете издигнати над всички други, дори над ангелите, и ще отговаряте единствено пред най-великите демони и магьосници. Ще седите в подножието на престола на моя баща!
Тя замълча очаквателно, сякаш се надяваше да чуе възгласи на съгласие. Такива не последваха. В горната част на каменните стъпала в дъното на амфитеатъра Магнус видя да изригва хаос. Последователи на култа се скупчиха на върха на стълбището, само за да бъдат отблъснати мощно назад; неколцина от тях се претърколиха през седалките и стъпалата.
Шинюн се поколеба, а после даде знак на стражите до сцената.
Безредиците се разрастваха и ставаха все по-шумни. Магнус не можеше да види какво става — приличаше на сбиване, в което последователите на култа биваха запокитвани по стъпалата и падаха един върху друг. На по-добре въоръжените стражи близо до платформата им беше трудно да си проправят път през тълпата, за да се доберат до безредиците.
Магнус почувства искрица надежда. Може би някои от последователите на култа бяха размислили и се бяха отказали от глупавия си и опасен план. Може би щяха да се нахвърлят един върху друг — членовете на култове често го правеха — и да забравят за него и за Асмодей. Може би…
— Очевидно — заяви Шинюн, докато в шепата ѝ лумваше оранжев огън — всичко трябва да върша сама.
Понечи да слезе от сцената, но когато стигна до ръба, срещна невидима бариера и бе запратена силно назад. Кръгът от сол и лунни цветя грейна с блед огън.
Магнус настръхна, осъзнал истината: лунните цветя, които ограждаха сцената, не бяха просто за украса. Очите му последваха пресичащите се редици цветя, които минаваха под платформата. Заедно, те образуваха гигантски пентаграм. Много по-голям и по-силен пентаграм. Ала кой го бе направил? Очевидно не беше Шинюн — тя изглеждаше шокирана да се озове пленена в него.
Шинюн се изправи и се взря в лунните цветя. Отново опита да излезе, само за да бъде отблъсната още по-силно. Простена и се надигна, като се олюляваше.
Бърнард стоеше досами пентаграма и ги гледаше сякаш с очакване.
— Какво означава това? — изсъска Шинюн.
Бърнард направи малък подигравателен поклон.
— Приеми най-искрените ми извинения, Прокълната дъще. Работата е там, че макар да си даваме сметка, че ти принадлежиш към по-войнствената ни и агресивна фракция, целите на този култ открай време са в сферата на хедонистичните удоволствия, а не на стриктната отдаденост на злото. Ние, от „Алената ръка“, се съгласихме, че не искаме да следваме безрадостните ти правила, нито да живеем под суровото ти водачество.
— Я виж ти — благо каза Магнус.
— Да не би да възразяваш. Велика отрово? — попита Бърнард.
— Ни най-малко — заяви Магнус. — Нека добрите времена започнат.
Шинюн се взря в Бърнард, а после огледа лицата на хората, които седяха на пейките наоколо. Не бяха тук, за да видят своя пророк, осъзна Магнус. Бяха се събрали, за да гледат кървища и предателство.
— Но аз съм една от вас — заяви Шинюн твърдо. — Мястото ми е с вас. Аз съм вашият лидер.
Бърнард хвърли поглед към Магнус.
— При цялото ми уважение към Великата отрова, знаем колко лесно може да бъде сменен един лидер.
— Какво сте направили? — попита Шинюн.
— Не само ти можеш да общуваш с Асмодей. Не само ти можеш да призоваваш демони, за да ти служат.
— О — каза Магнус. — О, не.
Бърнард продължи, още по-триумфиращо.