Алек почти имаше чувството, че би могъл да се усмихне в отговор.
А после Хелън изкрещя:
— Демони шинигами.
От „Алената ръка“ не се шегуваха. От всички крилати демони шинигамите бяха едни от най-лошите. Със зейналата си акулоподобна паст и огромните черни крила, демоните шинигами изпитваха наслада от това да смъкват лицата на хората с нокти и да натрошават костите им на прах.
Върху Алек падна сянка. Той вдигна очи към огромна, озъбена паст и изпрати стрела.
Първият шинигами се размина на косъм с нея и се спусна право към ловците на сенки. Още няколко от събратята му го следваха по петите. Друга стрела събори най-близкия шинигами от въздуха, запращайки го презглава върху пейките. А после останалите демони им се нахвърлиха.
Най-близкият кацна с тъп звук върху стъпалата. Ейлийн се втурна към него и го прониза със серафимските ками, оставяйки дълбоки рани в гърдите му. Чудовището изрева и я удари с крило, събаряйки я на земята, а после се надигна, извисявайки се над нея. Крилата му отблъскваха звездната светлина, превръщайки я в нащърбена черна дупка на фона на нощта. Друг от демоните се вряза сред последователите на култа, принуждавайки ги да се разбягат.
— Иеремиил!
Викът на Хелън се издигна над врявата, докато тя танцуваше между едрите фигури, а белите замахвания на серафимските ѝ ками огряваха нощта.
Алек скочи настрани и избегна един връхлитащ демон, чиито нокти едва не смъкнаха кожата от рамото му. Хвърли се по гръб и прониза крилото на чудовището със стрела. Демонът се сгромоляса на земята, а Алек погледна какво правят останалите.
— Ейлийн, пази се!
Ейлийн вече бе скочила на крака и се мяташе между два демона, посичайки ги с оръжията си. Трети демон се носеше към нея.
Хелън я събори в последния момент и чудовището прелетя над тях, само за да се обърне за ново нападение, оголило зъби с дължината на човешка длан. Хелън се надигна на крака, стиснала раненото си рамо. Отпусна се на колене в мига, в който чудовището скочи, и като замахна нагоре със серафимската си кама, го разсече от пъпа до врата.
— В името на Ангела! — извика Ейлийн. — Това беше невероятно.
Хелън грейна, но не беше задълго. Едва бе убила демона, когато друг кацна пред нея и замахна с увенчано с хищен нокът крило към нея. Този път Ейлийн беше там и отсече крилото в ставата. Хелън го довърши с удар, който го обезглави.
Алек насочи вниманието си към друг от демоните, който връхлиташе върху него, избягвайки да бъде посечен на две от остро крило. Проследи траекторията му и запрати стрела в гърба му. Демонът рухна в основата на амфитеатъра.
— Алек! — изкрещя Ейлийн. — Сцената!
Алек се завъртя в същия миг, в който огромен стълб светлина се спусна от бушуващата вихрушка и удари грейналия пентаграм от цветя, който заобикаляше сцената. Целият амфитеатър бе облян в светлина.
Магнус беше силует, окъпан в изпепеляващо ярка светлина. Алек можеше да различи единствено очите му, които бяха впити в него. Устните му се раздвижиха, сякаш казваше нещо.
А после двамата с Шинюн изчезнаха. Изпепеляваща, ослепителна светлина изпълни пентаграма от лунни цветя, заличавайки всичко в него.
Сърцето на Алек се сви. Хвърли се към сцената, ала на пътя му се изпречи един от последователите на култа. Той го повали с един удар и се вгледа в сепнатото лице на следващия мъж. Заговори тихо, но достатъчно силно, та всички да могат да чуят.
— Ако животът ви е скъп, бягайте.
Най-близките последователи на култа се пръснаха, разчиствайки път на Алек, за да се добере до пентаграма. С бучаща от паника глава той се хвърли към него… и се блъсна в невидима преграда, корава като гранитна стена.
Кльощав мъж с рехава брада стоеше пред последователите на култа край пентаграма, сякаш беше техният лидер. Алек го виждаше за пръв път.
— Къде е Магнус? — попита той.
— Кой си ти? — попита брадатият мъж вместо отговор.
— Ние сме ловци на сенки — заяви Хелън и като се приближи, застана до Алек. Ейлийн зае място от другата му страна. — А вие здравата сте го загазили. Какво става тук? Кой си ти?
— Аз съм Бърнард, лидерът на този култ.
— Съгласихме се да изменим на Великата отрова и на Прокълнатата дъщеря — обади се някой зад него. — Никой не се е съгласявал ти да ни водиш, Бърнард.
Бърнард поаленя над белите си одежди.
— Кой е Великата отрова? — попита Ейлийн.