— Не е нищо такова — заяви Магнус. — Обичам го.
— Така ли? Или това е нещо, което си казваш, за да можеш да правиш каквото си искаш, както стори, когато изгори доведения си баща жив? Демоните не могат да обичат. Ти сам го каза. Всичко, което си, е наполовина мое. Несъмнено, това означава, че си наследил само половин сърце.
Магнус извърна лице. Много отдавна Мълчаливите братя му бяха казали, че магьосниците имат души. Открай време избираше да вярва, че е така.
— Всичко, което съм — заяви той, — е изцяло мое.
— Но дали той те обича? — попита Асмодей и отново се разсмя.
Гласът му бе пародия на този на Катарина, която задаваше на Магнус същия въпрос, казваше му, че няма любов, която би могъл да опази свята и в безопасност от Асмодей.
— Никога не би могъл да обича някого като теб — продължи Асмодей. — Изгарян от магиите на Ада и изпепеляващ всичко, до което се докосне. Може и да те желае сега, ала не си му казал за мен, нали? — Асмодей се усмихна. — Мъдро от твоя страна. Ако знаеше, щях да съм принуден да го убия. Не можем да позволим един от нефилимите да знае за най-древното ми проклятие.
— Не знае — процеди Магнус през зъби. — И престани да ме наричаш така.
— Знаел си, че ако му кажеш истината, ще изложиш на опасност приятелите си магьосници — каза Асмодей и Магнус разбра, с немалко отчаяние, че той пресява спомените му като тесте карти. — Това оправдание обаче ти беше изгодно, нали? Боеше се, че ако Александър Лайтууд научи за родството ти с мен, ще се отвърне от теб с отвращение. Знаеш, че и така ще го направи. Един ден ще те намрази и презре за твоето безсмъртие, докато той погасва. Роден е за праведност, а ти си роден за безкрайна нощ. Твоята поквара няма да му дава мира. Рано или късно, няма да е в състояние да те търпи повече, да търпи онова, което си. То ще го унищожи или той ще унищожи теб.
Гласът на Асмодей вече не беше огън и дим. Сега той беше капки студена вода в океан от отчаяние. Всичко, което изричаше, Магнус и сам вече си бе казвал.
Той сведе поглед към ножа. Емблемата върху дръжката и ножницата — насекомо с разперени крила — символизираше неговия господар. Погледна към Шинюн, чиито очи бяха приковани в острието. Пот се стичаше по лицето ѝ, макар да се бе вкаменила на мястото си.
— Разбираш. Винаги си знаел, че това не може да издържи дълго. — Дъхът на Асмодей раздвижи косата на Магнус. — Нищо никога няма да издържи дълго за теб, освен мен. Без мен ти ще бъдеш наистина сам.
Магнус наведе глава. Спомни си как се препъва в парещия пясък, изпълнен с отчаяние, обвит от мириса на пепелта от целия му живот. Имаше време, когато бе толкова отчаян, че не знаеше какво би отговорил на Асмодей.
Сега обаче знаеше.
Обърна се и като се отдалечи от баща си, пусна ножа на земята.
— Не съм сам. Но дори да бях, отговорът ми щеше да бъде същият. Знам какво е вяра. Знам кой съм и кого обичам. Отговорът ми е: не.
Асмодей сви рамене.
— Така да бъде. Не забравяй, когато умреш, че се опитах да ти дам този шанс. Исках теб, но нямам нищо против да си осиновя някого.
Той махна лениво с ръка и Шинюн падна на земята. Ръката ѝ все още стискаше дръжката на меча. Магнус нямаше представа точно колко бе видяла и проумяла.
Най-сетне способна да се движи, Шинюн се изправи на крака. Погледна първо Асмодей, след това Магнус и накрая меча си.
— Шинюн, дъще моя — каза Асмодей. — Ти беше избрана. Прегърни славната си съдба.
Непроницаемото ѝ лице се вдигна към неговото и тя се приближи — най-вярната му поклонница.
— Така да бъде — заяви Шинюн и заби меча в тялото му.
Ярките очертания на Асмодей се размазаха, докато той не се превърна в блещукане във въздуха, а после отново прие формата си далече от тях, сияещ образ над двамата.
— Предателството ме забавлява. Прощавам ти. Разбирам гнева ти. Познавам болката ти. Това е всичко, което си. Знам колко дълбока е самотата ти открай време. Възползвай се от тази възможност. Сложи край на живота на Магнус и ще имаш всичко, за което винаги си мечтала: баща, легиони от демони на заповедите ти и цял свят, над който да властваш.
Шинюн обърна глава към Магнус. Раменете ѝ увиснаха, а после се изпънаха, мускулите ѝ се напрегнаха в нова решителност. Нахвърли се върху него с меч в ръка и го повали на земята.