Горещите ѝ сълзи капеха върху лицето на Магнус. Заудря го със свободната си ръка, отново и отново. Магнус заопипва земята, за да се добере до ножа, който беше захвърлил, докосна дръжката му с върха на пръстите си, а после си пое дълбоко дъх и го пусна.
Шинюн вдигна оръжието си с две ръце, задържа го във въздуха, а после то се спусна към сърцето на Магнус.
Глава 29
Рицарят на глупака
Алек се взираше отчаяно във видението в пентаграма. Оглеждаше всяка Шинюн и всяка от тях изглеждаше еднакво. Вглеждаше се в лицето на всеки Магнус и те до един бяха Магнус. Магнус, размахал оръжие, Магнус, борещ се за въздух на колене, Магнус разперил ръце, Магнус с Шинюн надвесена над гърдите му, вдигнала меч, за да го довърши.
— Шегата е на твой гръб, ловецо на сенки — каза Бърнард, говорейки със своя глас.
Сред членовете на „Алената ръка“ наоколо пробяга вълна от смях. Хелън се обърна рязко към тях, с лумнала серафимска кама в ръката… и искрящи от сълзи бузи. Плаче за мен — помисли си Алек с далечна изненада. — За мен.
— Млъквайте — изсъска тя и смехът утихна.
— Просто смятам, че е страшно забавно — каза Бърнард. — Дойде тук, мислейки си, че е герой. Твърдо решен да срази врага! Само че дори не е в състояние да открие врага. Не знае коя е тя.
Алек опъна тетивата на лъка си и се прицели.
— Не е нужно да знам. Знам кой е той.
Стрелата полетя през искрящата светлина на пентаграма.
Глава 30
Последиците на славата
Магнус чакаше удара, който така и не последва. Вместо това Шинюн изпищя и отскочи назад със стрела в ръката.
Позната стрела.
— Алек!
Магнус изкрещя и се отскубна. Претърколи се в пръстта и се надигна на едно коляно. Друга стрела мина над главата му, летейки към Шинюн; той се хвърли към неясната фигура, която едва различаваше през блещукането на пентаграма, и пъхна ръка през магическата бариера.
Ето че все пак се оказа полезно това, че бе в състояние да провре върховете на пръстите си отвъд ръба на пентаграма.
Почувства как една ръка стисва неговата. Ръката на Алек, сграбчила го така, както го беше правил на два пъти преди — в студена вода, на ръба на една пропаст, и сега — в пентаграм, затворил Великия демон, който бе най-големият страх на Магнус. Вземи силата ми, казал му бе Алек веднъж и Магнус, който открай време беше принуден да бъде достатъчно силен и сам, бе изумен. И сега в него се вля сила, когато Алек му даде от своята. Магията му се завърна, топла и ярка, страховита и преобразяваща.
Енергия запя във вените му. Зловещата светлина на пентаграма започна да се променя. Магнус пусна ръката му и се обърна към баща си.
— Не — изкрещя Асмодей, сякаш със заповедта си би могъл да върне назад онова, което Магнус бе направил. — Магнус, почакай…
Могъщество изригна от Магнус, обич и магия, и ангелска сила, слени в едно, и бариерите около пентаграма рухнаха. Светът наоколо се завърна — хаос от паднали последователи на култа и демони.
Но Асмодей не беше победен. Докато проекцията му в света на смъртните избледняваше. Великият демон Асмодей, владетел на Едом и Принц на Ада, вдигна ръка и от центъра на пентаграма се надигна дълбока, поглъщаща светлината чернота.
Пелената от завихрени облаци над тях изпращя, вихрушката запулсира и потрепери. Започна да губи формата си и от пукнатини в небето изскочи ослепително бяла и среднощно черна светлина. Земята поддаде под краката им и в средата на пентаграма зейна черна яма, чиято хищна паст засмукваше всичко в бездната. Магнус се запързаля към нея, докато дървената платформа се ронеше в краката му като пръст.
Той падна на колене. Притеглянето се усили, дърпайки всяка клетка в тялото му. Нервните му окончания крещяха и той се вкопчи в изкривените дъски на сцената като в спасително въже.
До него Шинюн правеше същото. Крясък се изтръгна от нея, когато силата на вихъра я вдигна от земята.
— Магнус! Хвани ръката ми.
Гласът на Алек долиташе до него през рушащите се бариери и съскането на умираща светлина. Магнус повдигна глава и се огледа за него.
Земята под краката му се рушеше. Шинюн посегна към него и изпищя, пръстите ѝ се вкопчиха в изцапаното му с кръв сако, докато двамата политаха в мрака…
Спряха рязко, увиснали във въздуха. Ръката на Алек се беше сключила около китката на Магнус. Незнайно как, той се бе хвърлил през унищожения пентаграм и разрушената сцена; беше се протегнал, половината му тяло висеше над ръба на бездната. Опита се да ги издърпа, ала тежестта на Магнус и Шинюн беше прекалено голяма. Хлъзна се напред, сграбчвайки ръба на бездната с една отчаяна ръка.