Страх завладя Магнус. Шинюн все още бе вкопчена в тях. Тримата щяха да паднат заедно.
— Пусни ме — изкрещя той на Алек. — Остави ме да падна.
Очите на Алек се разшириха, пръстите му стиснаха още по-здраво китката на Магнус.
Нещо се раздвижи зад гърба му. Двете нефилимски момичета, които се бяха били рамо до рамо с него, се появиха на ръба на бездната. Едното улови Алек и го издърпа нагоре. Другото посегна към Магнус. Бездната нададе рев на отчаяние, когато Магнус и Шинюн се откопчиха от притеглянето ѝ и се строполиха заедно с Алек върху изгорената земя.
А после тя изчезна.
В странната тишина, която последва, двете момичета се втурнаха към Шинюн и завързаха ръцете ѝ на гърба; Шинюн дори не понечи да се съпротивлява. Магнус седна, борейки се за въздух, и осъзна, че все още стиска ръката на Алек. Все още го държеше… или по-точно, Алек все още държеше него.
Беше мръсен, покрит с пръст, лицето му беше изцапано с кръв, сините му очи гледаха обезумяло. Магнус смътно си даваше сметка, че някъде в далечината все още се щурат хора, че отвеждат Шинюн нанякъде. Той обаче виждаше единствено Алек. Алек, който бе дошъл, за да го спаси.
— Александър — прошепна. — Казах ти да ме пуснеш.
Изведнъж ръцете на Алек се обвиха около него, смазващо силно. Магнус преглътна един дъх, който заплашваше да се превърне в хлип, и зарови лице в извивката между шията и рамото на Алек. Ръцете му се плъзнаха по тила му, по тъмната му коса, уверявайки се, че е жив и невредим, и истински.
Алек го притисна още по-силно. И прошепна в ухото му:
— Никога няма да те пусна.
Разполагаха точно с три секунди, за да се насладят на облекчението от това, че отново са заедно. Отзвукът от провален ритуал с такива размери беше грандиозен.
Последното издихание на ритуала беше неочаквано — мощно изригване на магическа енергия, оглушителен гръм, последван от експлозия, която изпрати гъбовиден облак от прах и дим във въздуха. Магнус обви ръце около Алек, правейки бърза магия, за да ги предпази от летящи отломки.
Когато експлозията най-сетне затихна, Магнус предпазливо свали магическите си щитове. Все още седеше, обвил ръце и крака около Алек, който примигваше и се оглеждаше наоколо.
— Престани да ми казваш да те пусна — каза Алек. — Никога няма да те послушам. Искам да бъда с теб. Никога не съм искал нещо по-силно от това. Ако ти паднеш, аз ще падна с теб.
— Остани с мен. — Магнус взе лицето му в шепи. Отразени в очите на Алек, огньовете, които горяха около тях, се превръщаха в звезди. — Обичам да бъда с теб. Обичам всичко у теб, Александър.
Магнус го привлече в целувка и усети как Алек се разтопява до него, напрегнатите му мускули се отпуснаха. Имаше вкус на горещина и пръст, и кръв, и небе. Магнус усети пеперудено мекия допир на ресниците му до бузата си, когато Алек отново затвори очи.
— Момчета! — разнесе се женски глас. — Радвам се, че отново сте заедно, само че това място все още бъка от последователи на култа. Да вървим.
Магнус вдигна очи към тъмнокосата жена, едно от нефилимските момичета, които бяха помогнали на Алек. Дъщерята на Джия Пенхалоу, осъзна той. А после плъзна поглед по опустошението, което ги заобикаляше.
Въздухът все още бе натежал от магия, част от вилата бе обхваната от пламъци, но опасността като че ли беше отминала. Повече от членовете на „Алената ръка“ бяха избягали; останалите се опитваха да го направят сега или лежаха ранени на земята. Неколцина от най-фанатичните и най-глупавите подстрекаваха останалите да си възвърнат контрола над положението.
— Напълно си права — заяви Магнус на момичето Пенхалоу. — Сега не е време за любов. Сега е време да изчезваме от тук.
Двамата с Алек се надигнаха и се отправиха към предната част на вилата заедно с Ейлийн. Тук като че ли нямаше последователи на култа и демони, поне засега. Хелън вече беше там и бе завързала китките на Шинюн за една строшена мраморна колона.
Шинюн мълчеше, навела глава. Магнус не беше сигурен дали е ранена, или просто отчаяна. Двете нефилимски момичета потънаха в тих разговор и Магнус, който ги гледаше, изведнъж разпозна русокосото от заседанията на Съвета.
— Ти си Хелън Блекторн. От Лосанджелиския институт, нали така?
Сепната, Хелън кимна.
Магнус се обърна към по-дребничката жена.
— А ти трябва да си дъщерята на Джия. Айрийн?