— Ейлийн — избъбри Ейлийн, отворила широко очи. — Не мислех, че знаеш името ми. Искам да кажа, беше доста близко. Видях ви с Алек в Гард от разстояние. Голяма почитателка съм ви.
— Винаги се радвам да се запозная с някой почитател — каза Магнус. — Одрала си кожата на майка си.
Двамата с Джия понякога си разменяха остри забележки за различни членове на Клейва на мандарин. Джия беше приятна дама.
Алек кимна на Ейлийн и Хелън.
— Нямаше да мога да се добера до теб без тях.
— Благодаря и на двете ви — заяви Магнус — за това, че дойдохте да ме спасите.
Златокосото момиче с уши на фея и блекторновски очи потръпна.
— Не дойдох, за да те спася — призна си Хелън. — Възнамерявах да те задържа за разпит. Искам да кажа… преди. Не сега, очевидно.
— Е — каза Магнус, — нещата сработиха доста добре за мен. Така или иначе, благодаря ти.
— Няма никакъв шанс ловците на сенки от Института в Рим да не забележат, че един гладиаторски ринг е изригнал в хълмовете — отбеляза Ейлийн. Облегната на рушащата се мраморна стена, тя погледна жизнерадостно към Хелън. — Поздравления, Блекторн. Най-сетне можеш да повикаш подкрепления.
Хелън не се усмихна в отговор. Вместо това надраска огнено съобщение и го изпрати с пребледняло лице.
— Какво ще кажем на другите ловци на сенки? — попита Ейлийн. — Все още нямам представа какво се случи в пентаграма.
Магнус им разказа съкратена версия на събитията от нощта, пропускайки единствено подробността, че Асмодей му е баща. Знаеше, че би трябвало да им каже, ала думите на Асмодей отекваха в главата му. Ако знаеше, щях да съм принуден да го убия. Не можем да позволим един от нефилимите да знае за най-древното ми проклятие.
Асмодей си беше отишъл, но не беше мъртъв. Магнус мразеше да се подчинява на баща си, но не можеше да стори нищо, което би могло да означава, че ще изгуби Алек. Не и сега.
Докато говореше, Шинюн вдигна глава и той видя очите върху неподвижното ѝ лице да се присвиват, когато осъзна какво пропуска да им каже.
Магнус знаеше, че тя би могла да смъкне маската му. Би могла да каже цялата истина на нефилимите още сега. Прехапа устни, вкусвайки кръв и страх.
Шинюн не каза нищо. Дори не отвори уста. Очите ѝ бяха приковани нейде в пространството, сякаш истинската Шинюн беше далече от тук.
— В крайна сметка Шинюн се опита да спре Великия демон — каза Магнус почти против волята си.
— А после се опита да те убие — изтъкна Алек.
— Нямаше избор — каза Магнус.
— Имаше същия избор, който и ти.
— Тя е изгубена. Отчаяна. Някога и аз изпитвах същото.
Гласът на Алек беше мрачен.
— Магнус, можем да помолим Клейва да прояви снизхождение към нея. Но това е всичко, което можем да направим след стореното от нея. Знаеш, че е така.
Магнус си спомни как гласът на баща му говори за децата на Ангела, родени за праведност. Може би единствената причина да иска милост за Шинюн бе, че самият той бе така несъвършен. Може би бе, защото тя пазеше тайната му, засега.
— Да — отвърна. — Знам.
— Защо изобщо го обсъждаме? — Гласът на Хелън се извиси и се прекърши. — Сега вече целият Институт в Рим идва насам! Знаем, че от Клейва ще наредят да бъде екзекутирана.
Това бяха първите думи на Хелън от известно време насам и гласът ѝ трепереше. Ейлийн я погледна разтревожено. Магнус не я познаваше добре, но беше напълно сигурен, че не съдбата на Шинюн я бе разстроила така.
— Какво не е наред? — попита Ейлийн.
— Толкова силно се опитвах да постъпя правилно, ала грешах за всичко. Ако не бяхте ти и Алек, нямаше да дойда и невинни хора щяха да загинат — отвърна Хелън рязко. — Не такъв ловец на сенки искам да бъда.
— Хелън, ти допусна грешка — заяви Алек. — Клейвът ни казва да не вярваме на долноземците. Въпреки съглашенията, въпреки всичко… това ни е внушено от малки и… — Той не довърши и вдигна поглед към ясните, студени звезди. — Някога следвах правилата, защото вярвах, че това ще опази всички, на които държа, в безопасност. Ала започнах да осъзнавам, че „всички, на които държа“, е по-голяма и по-различна група от онова, което Клейвът е създаден, за да приеме.
— Какво тогава предлагаш да направим? — прошепна Хелън.
— Ще променим Клейва — заяви Алек. — Отвътре. Ще създадем нови закони. По-добри закони.
— Главите на Институти могат да предлагат нови закони — каза Ейлийн. — Майка ти…
— Искам да го направя сам. И искам да бъда нещо повече от глава на Института. Дадох си сметка… че не е нужно да се променям. Нито пък ти, Хелън, или пък ти, Ейлийн. Светът е този, който трябва да се промени, и ние сме тези, които ще го направят.