Някъде отблизо долетяха викове. Алек виждаше очертанията на фигури в бойни дрехи, водещи пленени членове на култа. Магнус се присъедини към малката им групичка около срязаните въжета. Сърцето на Алек се сви за миг при вида на лицето му, наполовина щастие, наполовина болезнена тревога. Бялата му дреха бе изцапана с пепел и кръв. Беше ранен и изглеждаше толкова уморен.
— Шинюн я няма? — попита и затвори очи за миг. — Почти се радвам.
Това, че Магнус почти се радваше, накара необмисленото решение на Алек да изглежда правилно.
— Слушайте всички — внимателно каза Магнус. — И тримата заслужавате похвали и благодарност за работата, която свършихте днес. Собственоръчно си проправихте път през мундански демонопоклоннически култ, сравнихте със земята една вила в италианската провинция и попречихте на един Принц на мрака да бъде отприщен в този свят. Сигурен съм, че в Института ви очакват похвали и потупвания по рамото.
Ужас се надигна в Алек, сянка на същия студен страх, който бе почувствал, виждайки го на арената, при мисълта, че Магнус може да захвърли живота си, преди той да се добере до него.
— И? — попита предпазливо.
— Клейвът няма да има същата реакция към мен. Аз се намирах в пентаграма тази вечер, аз бях фокусът на това малко соаре. Аз съм този, когото ловците на сенки ще разпитват. Не искам никой от вас да загази, задето дойдохте да ме спасите. Смятам, че трябва да използвате славата на тази голяма, успешно завършена мисия, за да замажете всяка неловкост, която тази ситуация би могла да създаде за вас. Натъкнали сте се на този загадъчен сценарий. Не знаете нищо повече. Кажете им да попитат мен.
Алек размени погледи с Ейлийн и Хелън.
— Спряхме „Алената ръка“ — каза той. — Това е важното, нали?
Ейлийн кимна.
— Един зъл култ се опита да призове Асмодей. Ние тримата ги проследихме и сложихме край на ритуала им, преди да успеят да го направят.
— Освен това затворихме седалището им — добави Хелън. — И спасихме мъжа, когото се канеха да пожертват в ритуала си. Това е истината. Това е всичко, което е нужно да напишем в доклада.
— Не лъжем Клейва — побърза да добави Ейлийн. — Което никога не правя, защото мама ще ми отнеме Знаците и още по-лошо, ще ми каже колко съм я разочаровала. Просто се опитваме да изясним нещата за Клейва и да не им досаждаме с маловажни подробности. Ти нямаш нищо общо с „Алената ръка“, Магнус, освен това, че стана тяхна жертва. Кой го е грижа за древната история?
— Ще обясня, че би трябвало да се обърна към Парижкия институт, когато един магьосник потърси помощ от мен, вместо да се опитвам да свърша всичко сама — продължи Хелън.
— Ако моето име няма да бъде окаляно — заяви Магнус, — то и твоето със сигурност не би трябвало да бъде. Получила си сведения и си ги разследвала с похвална отдаденост. Кой го е грижа защо магьосникът се е обърнал към теб, дали е било заради елфическата ти кръв, или по някаква друга причина? Както резултатът показва, направил е добър избор.
— Не би могъл да направи по-добър — каза Ейлийн. — Ти сложи край на „Алената ръка“. Направи всичко, което можа. Никой друг ловец на сенки не би могъл да се справи по-добре.
Хелън погледна към Ейлийн и по бузите ѝ се разля бледа розовина. Алек с изненада видя върху лицето ѝ чувство, което му беше познато, чувство, което самият той нерядко изпитваше в присъствието на Магнус: несигурно удоволствие от високото мнение на Магнус за него, примесено с прокрадващото се съмнение, че Магнус ще разбере, че то е незаслужено.
Подозираше, че бе пропуснал някои жизненоважни подробности за своите спътници, докато се тревожеше за Магнус.
— Проблемът, разбира се — каза Магнус, — е, че сега, когато Шинюн я няма, Клейвът ще се опита да намери някой, на когото да лепне водачеството на „Алената ръка“.
Алек усети прилив на паника.
— Не и на теб. Не може да го припишат на теб.
Магнус му хвърли изненадващо мил поглед.
— Не на мен, любов моя. Ще измислим нещо.
Млъкна, когато видя да се задават групичка италиански ловци на сенки, претърсващи мястото. Хелън размени няколко думи с техния лидер, докато останалите продължиха работата си.
Четиримата се отправиха към входа на вилата. Алек улови погледа на Хелън.
— Съжалявам, ако успях да объркам нещо.
— Какво ти казах, Алек Лайтууд? — отвърна Хелън. — Където и да отидеш, те следват катастрофи. Рухват сгради. Пленници успяват да избягат. Започвам да свиквам. — Тя хвърли поглед към Ейлийн, която се изчерви. — Мисля, че започва да ми харесва.
Ейлийн се прокашля.