— Знам едно място. Не е нищо особено. Просто малко кафене на брега на Тибър. Навярно бихме могли да излезем някой път. Искам да кажа, когато имаш време. Ако искаш. — Тя се огледа наоколо. — Тази покана беше за Хелън, между другото. Не за теб и Магнус.
— Разбирам — каза Алек, който най-сетне разбираше.
— Това е годината ми за пътуване — бавно отвърна Хелън. — Би трябвало да съм в Пражкия институт следващата седмица.
— О.
Ейлийн звучеше съкрушена.
Хелън като че ли пресмяташе нещо наум.
— Само че след тази голяма мисия една почивка ще ми се отрази добре. Вероятно бих могла да си уредя да поостана още малко в Римския институт.
— Наистина ли? — прошепна Ейлийн.
Хелън спря и я погледна право в очите. Алек и Магнус се мъчеха да се преструват, че са някъде другаде.
— Ако имаш предвид това, което си мисля, че имаш предвид — каза тя. — Ако говориш за истинска среща. С мен.
— Да — отвърна Ейлийн, очевидно зарязвайки всякакво намерение да се прави на равнодушна. — Да, да, да, истинска среща. Ти си най-красивият човек, когото съм срещала някога, Хелън Блекторн. И се биеш като поезия. Когато говореше за семейството си, ми се прииска да заплача. Така че да излезем на кафе или вечеря, или пък бихме могли да отидем във Флоренция за уикенда. Не, почакай, навярно бих могла да кажа нещо по-изтънчено и изискано. Ще прочета няколко любовни романа и ще се науча да се изразявам по-добре. Толкова съжалявам.
Изглеждаше покрусена.
— За какво съжаляваш? — попита Хелън. — На мен ми хареса.
— Така ли? Искаш ли да отидем да закусим?
— Ами, не — отвърна Хелън.
Ейлийн придоби обезсърчен вид.
— Всичко обърках. Кога го обърках?
— Исках просто да кажа — побърза да уточни Хелън, — нека вместо това да отидем на обяд. Така ще можем първо да минем през Института и да се поизчистим. Между пръстите ми има демонска кръв.
— О. — Ейлийн замълча за миг. — Добре. Фантастично! Искам да кажа, окей.
Тя се залови да предлага сложни планове за обяд. Алек нямаше представа как ще успее да уреди джаз банда, но се радваше да я види толкова щастлива — очите ѝ грееха, бузите ѝ бяха зачервени от вълнение. Хелън очевидно си бе помислила, че изглежда повече от щастлива, защото, когато Ейлийн спря, за да си поеме дъх, тя се наведе и я целуна.
Беше бързо докосване на устни до устни, нежна целувка. Ейлийн се усмихна в нея, а после улови лакътя на Хелън и я притегли по-близо. Лъчите на слънцето, което тъкмо се показваше над хоризонта, огряха пръстена на Пенхалоу върху пръста на Ейлийн и го накараха да заблести, докато тя отмяташе косата от лицето ѝ, целувайки я отново и отново.
— Надявам се нещата между тях да се получат — тихо каза Алек.
— Аз реших, че вече са заедно. Хубава двойка. Дами, неприятно ми е да ви прекъсна, но Леон Верлак идва насам.
Хелън и Ейлийн се отдръпнаха една от друга, като се усмихваха. Върху обикновено ведрото лице на Леон имаше необичайно намръщено изражение, когато се появи пред очите им. Буташе Бърнард пред себе си.
Ръцете на Бърнард бяха вързани и той негодуваше яростно.
— Не може да правите това с мен! Магнус Бейн е виновен за всичко!
— Сякаш ще повярваме и на дума от това, което кажеш — процеди Леон презрително.
— Аз съм лидерът на „Алената ръка“, нейният тъмен и харизматичен повелител, силата зад трона, но освен това онзи, който би трябвало да седи в него. Отказвам да се отнасят с мен като с обикновен престъпник!
Леон Верлак хвърли поглед през рамото му към Хелън и Ейлийн, а после към Алек и Магнус. Алек срещна погледа му безизразно.
— Аха — каза Леон и отново побутна тъмния и харизматичен повелител на „Алената ръка“. — Всички имаме гаден ден.
Ейлийн отправи на Магнус и Алек усмивка на бавно разцъфтяваща наслада.
— Предполагам, че това решава проблема с „лидера на «Алената ръка»“.
— Кой да си помисли, че ще се радвам да видя Леон — почуди се Хелън.
— Смятам, че трябва да сключим пакт — каза Алек. — Ние четиримата ще запазим в тайна онова, което знаем за „Алената ръка“. Всъщност бих предпочел да не споменаваме нищо за това на никого в Ню Йорк. Никога.
— Разумно — отбеляза Ейлийн. Бузите ѝ все още бяха порозовели, ръката ѝ бе в тази на Хелън. — Ако Джейс и Изабел научат, че сме се забавлявали така без тях, ще ни убият.
Хелън кимна.
— Ние четиримата изобщо не сме се срещали тук. Нищо от това не се е случило. С нетърпение очаквам един ден да се срещнем, Алек. За първи път.
Ако бащата на Алек чуеше нещо за култа и миналото на Магнус, щеше да стигне до същите заключения, които и Хелън, само че още по-лоши. Алек не искаше това да се случи. Все още вярваше, че ако опознае Магнус, баща му ще види онова, което бяха видели Хелън и Шинюн, онова, което Алек бе видял от самото начало.