Магнус грейна.
— Винаги мога да отворя Портал и отново да отидем на ваканция, ако ни се прииска. Можем да отидем на опера, както ти искаше. Малко по-късно.
— Бих могъл да кажа, че телефонът ми се е развалил — предложи Алек. — Мога да кажа, че съм го изпуснал в Тибър.
По лицето на Магнус се разля пакостлива усмивка.
— Имам по-добра идея.
Той скочи от дивана и се отправи към дъното на апартамента си. Направи магия и с два отривисти размаха бутна всички мебели настрани.
Обърна се към Алек, облечен изведнъж в много ярък ледерхозен22.
— Вярвам, че следващата ни спирка трябваше да бъде Берлин.
През следващия час наваксаха за седмици пътуване, позирайки пред най-различни фонове, измагьосани от Магнус върху стената на апартамента. На първата снимка танцуваха в една дискотека в Берлин. След това пренесоха партито пред музея „Прадо“ в Испания. Алек даде няколко бисквити на малко ято гълъби, които Магнус призова от покрива.
— Бих могъл да призова и бик — предложи той. — За правдоподобност.
— Как ли пък не — заяви Алек.
Последната им снимка беше в Ню Делхи, сред пъстроцветни тълпи пред джамията „Джама Масджит“ за Рамазан байрам. Магнус измагьоса сребърни купи с гулаб джамун, расмалай, фирни и още няколко индийски лакомства, които се редуваха да пъхат в устата на другия, позирайки пред камерата.
Алек се пресегна, за да привлече Магнус за целувка, но после се поколеба — пръстите му бяха лепкави от захар. Магнус махна и движението на ръката му бе последвано от проблясваща вълничка от магия, която разчисти десертите, фона зад гърба им и сиропа от ръцете им. След това се наведе и като взе лицето на Алек в шепи, го целуна.
— Сега, когато приключихме с ваканционната част от ваканцията — заяви той, — можем да се позабавляваме.
Облегна се на една етажерка, пълна с древни книги със заклинания, и улови ръката на Алек.
— Би било страхотно — срамежливо каза Алек.
— Поглеждайки назад — каза Магнус, — една разточителна почивка може би беше малко прекалена за нещо толкова ново като… това.
Той махна към тях двамата.
Алек се усмихна широко.
— Непрекъснато се тревожех, че ще объркам всичко.
— Как би могъл да объркаш каквото и да е?
Алек сви рамене.
— Дали ще мога да не изоставам от теб. Дали ще бъда достатъчно интересен.
Магнус се разсмя.
— Исках да ти покажа света, да ти покажа колко великолепно и романтично приключение би могъл да бъде животът. Ето защо организирах онази вечеря с балон над Париж. Знаеш ли колко дълго ми отне да го измисля? Само за да задържа масите и столовете изправени под поривите на вятъра, бяха нужни часове на магии, каквито дори не си виждал. А балонът въпреки това се разби.
Алек се разсмя заедно с него.
— Възможно е да съм попрекалил малко — призна Магнус. — Само че исках да сложа цялото великолепие и блясък на Европа в краката ти. Исках да си прекараш страхотно.
Когато отново погледна към Алек, той се беше намръщил.
— Действително си прекарах добре. Само че нямам нужда от всичко това. Те бяха просто места. Не е нужно да поставяш сцени, за да ме убедиш. Не се нуждая от Париж, Венеция или Рим. Искам просто теб.
За миг се възцари мълчание. Следобедното слънце, което нахлуваше през отворените прозорци, караше прахта в апартамента да блещука и хвърляше топло сияние върху преплетените им ръце. Магнус чуваше шума на бруклинския трафик, на жълтите таксита, които надуваха клаксони и се изпреварваха.
— Канех се да те питам — каза той. — Когато двамата с Шинюн се биехме в пентаграма в Рим, ти я простреля. Каза ми, че пред очите ти е имало десетки илюзии, в които аз и тя сме се биели. Как разбра коя е истинската Шинюн?
— Не съм — отвърна Алек. — Разпознах теб.
— О. Да не би едната от версиите ми да беше по-красива от останалите? — попита Магнус, очарован. — По-елегантна? Притежаваше някакъв неуловим чар?
— Не съм сигурен за това — отвърна Алек. — Ти посегна към ножа. Улови го, а после го пусна.
Магнус оклюма.
— Познал си ме, защото се бия по-зле, отколкото тя? Е, това е ужасна новина. Предполагам, че „Жалък в битка“ е в списъка с десетте най-отблъскващи качества за ловците на сенки.
— Не — каза Алек.
— Номер единайсет, точно под „Не изглежда добре в черно“?
Алек отново поклати глава.
— Преди да се съберем, често бях гневен и наранявах другите, защото ме болеше. Да бъдеш добър, когато те боли… това е трудно. Повечето хора не успяват да го постигнат. Демонът, който направи онази магия, не би могъл да си го представи. Ала сред всички онези фигури имаше една, която се поколеба да нарани някого, дори в миг на краен ужас. Не можеше да не си ти.